Единственият оцелял

Когато 89–58 започна да проявява паранормални способности, се оказа, че е феноменално надарен. Първото му изключително постижение е „дистанционното“ виждане. Като на шега описва на изследователите собствените им къщи, в които никога не е влизал. Разхожда ги из музеи, до които никога не е бил допуснат. Когато му показват снимка на планината в Уайоминг, в която има строго секретен стратегически команден център за въздушна защита, той описва в подробности екраните, на които се вижда състоянието на направляемите ракети. Счита се за придобивка, за изключителна ценност, която ще се използва за шпиониране, докато за нещастие открива, че може да влиза в човешките мозъци така лесно, както в отдалечени стаи. Започва да контролира психически първия си наставник, кара човека да се съблече и го кара да мине през помещенията на сиропиталището, кукуригайки като петел. Когато SSW-89-58 прекратява контрола над наставника и е разкрит, го наказват сурово. Той се обижда от наказанието, обижда се дълбоко. Същата нощ осъществява дистанционно наблюдение на къщата на наставника и влиза в неговия мозък от седемдесет километра разстояние. Чрез наставника той убива съпругата му и дъщеря му и го принуждава да се самоубие.

SSW-89-58 е усмирен с помощта на голяма доза успокоителни, които му инжектират с помощта на стрела. Двама работещи по „Проект 99“ загиват при тази операция.

В продължение на осемнайсет дни той е в състояние на кома, причинена от успокоителните, докато екип от учени проектират и надзирават незабавното конструиране на подходящо помещение за него, което ще поддържа живота му, но ще даде възможност да бъде държан под контрол. Една група от персонала предлага незабавно да бъде унищожен, но идеята е обсъдена и отхвърлена.

На първия етаж на сиропиталището има стая за проверка. Тук всеки служител се подлага на подробен оглед от трима гардове, защото на този пост винаги дежурят по трима души. Трябва да сложиш дясната си ръка върху скенер, който ще те идентифицира по пръстовите отпечатъци. Също така трябва да гледаш в скенер, който сравнява твоята ретина на очите с тази, която е била записана от скенера, когато си постъпил на работа.

От стаята се спускаш с асансьор покрай пет подземни етажа, където се извършва голяма част от работата по „Проект 99“. Най-интересно е шестото ниво, където стигаш в края на дълъг коридор и минаваш през сива метална врата. Влизаш в обикновена стая с прости мебели, с трима души охрана, които не проявяват интерес към теб. Тези мъже работят на шестчасови смени, за да се гарантира, че остават бдителни не само към това, което става в тази стая и съседната, но и към нюансите в поведението на колегите си.

На едната стена в тази стая има прозорец, който гледа в съседната. Често ще видиш доктор Луис Блом или доктор Кейт Рамлок, или и двамата на работа зад това стъкло, защото те са създателите на SSW-89-58 и наблюдават изследванията и използването на способностите му. Когато доктор Блом и доктор Рамлок отсъстват, има поне трима други членове от техния екип.

SSW-89-58 е винаги под наблюдение.

Когато напуснаха шосе 210 и колата тръгна по шосе 10, Роуз каза:

— Джо, можеш ли да спреш на някоя бензиностанция? Трябва да отида до тоалетна.

— Какво има?

— Нищо, просто имам нужда… да използвам тоалетна. Мразя да си губя времето. Искам да стигнем до Биг Беър колкото е възможно по-бързо, но не ми се иска да се подмокря.

— Добре.

Тя отново подхвана разказа си за „Проект 99“ и за наблюдението от разстояние.

— Напред, моля, през вратата и в последното помещение. Там е монтиран контейнер, в който сега живее 89–58 и в който той ще прекара остатъка от живота си. Това е резервоар, който донякъде прилича на механични бели дробове, които са се използвали за поддържане на живота на болни от детски паралии. Сгушен като орех в черупката си, 89–58 е изцяло затворен, притиснат между меките стени на отлетия по тялото му контейнер, който ограничава всяко движение, дори мърдането на пръстите, като му дава възможност да криви само лицето си. Въздух получава през носа си, който е свързан с бутилка с кислород. Във вените на двете му ръце са включени системи, през които той получава животоподдържаща храна, течности и различни лекарства. Постоянно е свързан с катетър за ефективно отделяне на урина и изпражнения. Ако една от системите откаже, веднага се включва аларма и въпреки наличието на резервна система, незабавно се отстраняват повредите.