Единственият оцелял

Колата вече се движеше по улиците на предградията. Пред тях беше входът към магистралата, която щеше да ги изведе на изток.

Докато караше по наклона към Глендейл и Пасадена, Джо каза:

— Не вярвам в нищо.

— Знам.

— Никой Бог, който обича хората, няма да допусне такова страдание.

— Полак би казал, че мислиш погрешно, защото си ограничен от тесногръдите човешки перспективи.

— Може би Полак е просто един глупак.

Този път тя така се закашля, че й бе необходимо много повече време от преди, за да дойде на себе си.

— Имаш нужда от лекар — настоя той.

— Едно забавяне… и Нина е мъртва — твърдо каза тя.

— Не ме карай да избирам между…

— Няма избор. Това е моето мнение. Ако изборът е между мен и нея… на първо място е тя. Защото тя е бъдещето. Тя е надеждата.

Луната, която беше оранжева при първото си появяване, сега беше загубила блясъка си и приличаше на ухилен шут.

Нощният трафик по магистралата беше натоварен.

Джо караше колкото можеше по-бързо и дръзко, като минаваше от едно платно в друго, но имаше едно наум, че не може да прекалява и да рискува да бъде спрян от пътен патрул. Колата не беше регистрирана нито на негово име, нито на името на Роуз. Дори ако можеха да докажат, че са я взели назаем, щяха да загубят ценно време, докато се разправят.

— Какъв е този „Проект 99“? — попита той. — Какво, по дяволите, правят в тази подземна лаборатория във Върджиния?

— Чувал си за проекта „Човешки геном“?

— Да. Прочетох за него в „Нюзуик“. Както разбирам, те изследват какво контролира всеки човешки ген.

— Най-голямото научно начинание на нашия век — каза Роуз. — Картографиране на всички сто хиляди човешки гени и подробно изброяване на азбуката на всеки. И те прогресират невероятно бързо.

— Да открият как да лекуват мускулна дистрофия, множествена склероза…

— Рак, всичко. Въпрос само на време е, докато стигнат до резултат.

— Ти си част от това?

— Не. Не пряко. По „Проект 99“… ние имаме по-специални задачи. Търсим тези гени, които, изглежда, са свързани с необикновените таланти.

— Какво, като Моцарт или Рембранд, или Майкъл Джордан?

— Не. Не творчески или спортни таланти. Паранормални таланти. Телепатия. Телекинеза. Пирокинеза.

Незабавната му реакция беше като на криминален репортер, а не на човек, който скоро е видял фантастичното в действие.

— Няма такива таланти. Това е научна фантастика.

— Има хора, които показват изключителни резултати на различни тестове за откриване на психически способности. Гадаене на карти. Хвърляне на ези-тура. Предаване на образи по телепатичен път.

— С това се занимават в университета в Дюк.

— С това и с още неща. Когато намираме хора, които се представят особено добре на тези тестове, взимаме кръвни проби от тях. Изследваме тяхната генетична структура. Или деца, попаднали на полтъргайст.

— Полтъргайсти?

— След елиминиране на доказаните измами, в останалите случаи се оказва, че полтъргайстите в действителност не са духове. Винаги има едно или повече деца в къщите, където това се случва. Мислим, че предметите, които летят из стаята, и ектоплазмените привидения се причиняват от тези деца, от тяхното несъзнателно упражняване на способности, които те дори не знаят, че притежават.

Взимаме кръвни проби от тези деца. Създали сме банка с необикновени генетични профили, търсим общите модели между хората, които са имали всякакви паранормални преживявания.

— И открили ли сте нещо?

Тя замълча, може би, защото чакаше да премине усилването на болката, макар че лицето й изразяваше повече душевни, отколкото физически страдания. Накрая каза:

— Доста неща, да.

Ако имаше достатъчно светлина, за да види отражението си в огледалото, Джо знаеше, че ще види как пребледнява и лицето му става бяло като луната, защото изведнъж разбра за какво става въпрос в „Проект 99“.

— Ти просто не си изследвала това.

— Не.

— Ти си използвала изследванията.

— Да.

— Колко хора работят по този проект?

— Над двеста души.

— Създават чудовища — ужасено промълви той.

— Хора — каза тя. — Създават хора в лаборатория.

— Те може да приличат на хора, но някои от тях са чудовища.

Тя мълча, докато изминаха може би километър и половина. След това каза:

— Да. — И след като помълча още малко, добави: — Макар че истинските чудовища са тези от нас, които ги създават.

Институт „Куотърмас“, който е ограден с висока ограда и се охранява от въоръжени патрули, е разположен на площ от хиляда и осемстотин акра във Върджиния: тучни ливади, където пасяха елени, смълчани брезови и букови гори, където дребният дивеч не е обезпокояван от ловците, езерца с патици.

Макар че охраната изглежда минимална, нито едно животно, по-голямо от заек, не се движи през поляните, без да е наблюдавано от детектори, засичащи всяко движение, датчици, реагиращи на топлина, микрофони и камери, които непрекъснато подаваха данни на мощен компютър, който непрекъснато ги анализира. Случайните посетители веднага биват задържани, както и ловците или тийнейджърите авантюристи, които дръзват да се покатерят на оградата.