Единственият оцелял

Като си пое дъх със свистене през стиснатите си зъби, тя се приведе, отвори жабката и претърси съдържанието й.

— Надявах се, че има аспирин или екседрин. Щях да ги сдъвча без вода.

— Можем да спрем някъде…

— Не. Карай. Просто карай. Биг Беър е толкова далече…

Тя затвори жабката, но остана приведена, сякаш това положение й даваше облекчение.

— Във всеки случай физиката и биологията са науките, които най-много интересуват Полак, особено молекулярната биология.

— Защо молекулярната биология?

— Защото колкото повече знаем за живите същества на молекулярно ниво, толкова по-ясно става, че всичко сътворено се подчинява на разума. Ти, аз, бозайниците, рибите, насекомите, растенията, всичко.

— Чакай за секунда. Отхвърляш ли теорията за еволюцията?

— Не изцяло. Където и да ни заведе молекулярната биология, все още може да има място за Дарвиновата теория за еволюцията.

— Ти не си от онези фундаменталисти, които вярват, че човекът е създаден точно преди пет хиляди години в райската градина.

— Така е. Но Дарвин създава своята теория през 1859 година, преди да сме имали някакви познания за структурата на атома. Той е смятал, че най-малката единица на живото същество е клетката, която според него е парче албумин.

— Албумин? Не разбирам…

— Смятал е, че възникването на тази основна жива материя най-вероятно е станало случайно по химичен път, а възникването на всички видове се обяснява чрез еволюцията. Но сега знаем, че клетките са комплексни структури с такъв сложен строеж, че е невъзможно да се вярва, че са възникнали случайно.

— Ние вярваме ли в това? Забравил съм всичко, което са ни преподавали в училище.

— Двете аксиоми на теорията на Дарвин — последователността на природата и приспособимостта, никога не са били потвърдени от някакво откритие през изминалите сто и петдесет години.

— Сега съвсем се обърках.

— Нека да ти го обясня по друг начин.

Тя все още беше приведена, погледът й бе вперен в тъмните хълмове и приближаващите се светлини на предградията.

— Знаеш ли кой е Франсиз Крик?

— Не.

— Той е молекулярен биолог. През 1962 година получава Нобелова награда по медицина заедно с Маурис Уилкинс и Джеймс Уотсън за откриването на триизмерната молекулярна структура на ДНК — двойната спирала. Оттогава всяко постижение в генетиката и безбройните революционни медикаменти, които се появяват през следващите двайсет години, са резултат от работата на Франсиз Крик и колегите му. Крик е велик учен, Джо, в никакъв случай не е спиритуалист или мистик. Но знаеш ли какво предположи той преди няколко години? Че животът на Земята може би е бил създаден от извънземен разум.

— Дори интелектуалците четат „Нешънъл Инкуайър“, нали?

— Искам да кажа, че Крик не е бил в състояние да съпостави това, което сега знаем за молекулярната биология, с теорията за естествения подбор, но все пак е отричал съществуването на Създател в някакъв духовен смисъл.

— Ето защо на сцената излизат богоподобните извънземни.

— Дори ако всяка форма на живот на тази планета е създадена от извънземни… кой е създал тях?

— Отново стигаме до въпроса кое е първо — кокошката или яйцето.

Тя се засмя меко, но смехът й премина в кашлица, която не можа да потисне. Отново се облегна на вратата и го погледна гневно, когато се опита да каже, че тя има нужда от медицинска помощ.

Когато успя да си поеме дъх, продължи:

— Лорън Полак смята, че целта на науката е да ни даде по-големи познания за вселената, не само да ни осигури по-добър контрол върху заобикалящата ни среда или да задоволи нашето любопитство, но да разреши загадката на съществуването, която Бог е поставил пред нас.

— И след разрешаването й самите ние да станем богове.

Тя се усмихна, сетне лицето й се изкриви от болка:

— Според Полак живеем във време, когато някои основни научни открития ще докажат, че има Създател. Нещо, което е взаимодействие с безкрайността. Това ще помогне на човечеството да се излекува от страха и съмненията, ще заличи нашите различия и омраза, накрая ще ни обедини към търсене и на духа, и на разума.

— Като в „Стар Трек“.

— Не ме карай да се смея отново, Джо. Боли ме много.

Джо си помисли за Джем Фитич, търговеца на употребявани автомобили. И Полак, и Фитич чувстваха приближаващия се край на света, който познаваха, но приближаващата се приливна вълна, която Фитич виждаше, бе тъмна, студена и унищожителна, докато предвиждането на Полак бе за вълна от най-чиста светлина.

— Полак е основал своята организация, за да подпомогне това търсене, да разпространи научните изследвания, насочени към метафизиката, които учените може би не признават. Да насърчи специфични проекти, които водят до важни научни открития, сходни с предвижданията му.

— Значи неговата организация не е религия.

— Не. Полак твърди, че всички религии са валидни, доколкото признават съществуването на създадена вселена и Създател, но че стигат до задънена улица в сложните си интерпретации за това, което Господ очаква от нас. Това, което се иска от нас, според Полак е да работим заедно, за да разберем пластовете на вселената, да намерим Господ и да станем равни с Него.