Единственият оцелял

— Може би всичко това е повече, отколкото мога да понеса, Джо. Толкова съм изморена и уплашена. Не съм съвършен човек, който да прави, каквото трябва, не мога да понеса тежест като тази.

— За мен ти си съвършена.

— Ще объркам нещата — каза тя и набра някакъв номер по клетъчния телефон. — Ужасно се страхувам, че няма да съм достатъчно силна да отворя тази врата и да изведа всички през нея.

— Покажи ми вратата, кажи ми накъде води и ще ти помогна — каза той, защото искаше тя да спре да говори с метафори и да му даде реални факти. — Защо Нина е толкова важна за всичко, което се случва? Къде е тя, Роуз?

Някой отговори на клетъчния телефон и Роуз каза:

— Аз съм. Премести Нина. Веднага!

Нина.

Роуз се заслуша за момент, след това настоя:

— Премести я веднага! След пет минути, дори по-скоро, ако можеш. Те ни откриха чрез Махалия… Въпреки всички предпазни мерки сме в опасност. Сега е въпрос на време, и то кратко време, докато те открият Нина.

Джо зави от крайбрежната тихоокеанска магистрала по страничния път към Аугора Хилс, като караше по черен път.

— Заведете я в Биг Беър — каза Роуз на човека, с когото говореше по телефона.

Биг Беър! Откакто Джо беше говорил с Мърси Ийлинг в Колорадо — възможно ли е да е било преди по-малко от девет часа — Нина беше отново на този свят, върната по чудодеен начин, но на някакво място, където не можеше да я намери. Скоро обаче тя щеше да бъде в град Биг Беър на брега на езерото Биг Беър. Това беше курорт в подножията на планината Сан Бернардино. Нейното завръщане беше по-реално за него сега, когато Нина беше в град, който той можеше да назове, по чиито улици беше вървял. Беше изпълнен с такова очакване, че искаше да извика, за да премахне напрежението. Обаче запази тишина и повтаряше наум името на града, търкаляше го, сякаш беше лъскава монета: Биг Беър.

Роуз каза по телефона:

— Ако мога… Ще бъда там след два часа. Обичам те. Тръгвай. Тръгвай сега.

Прекъсна връзката, сложи телефона на седалката между краката си, затвори очи и се облегна на вратата.

Джо разбра, че тя почти не използва лявата си ръка. Дори на слабата светлина, идваща от таблото, виждаше, че Роуз трепери неудържимо.

— Какво ти е на ръката?

— Успокой се, Джо. Много мило, че си загрижен, но започваш да ставаш досаден. Ще се почувствам по-добре веднага, щом намерим Нина.

Известно време той мълча. След това промълви:

— Кажи ми всичко. Заслужавам да го науча.

— Да, така е. Не е дълга история…, но откъде да започна?

ГЛАВА 16

Виещият вятър гонеше по шосето бурени, изсъхнали от унищожителното лятно слънце, които изглеждаха сребърносиви на фона на светлината от фаровете — любопитна и тъжна гледка — семейства от скелети, които бягат като изтощени и изтерзани бежанци.

Джо каза:

— Започни с хората, които бяха тук. Каква е тази секта?

— „Вечните“. Освен това организацията не е секта.

— Тогава какво е?

Вместо да му отговори веднага, тя се намести на седалката, като се опитваше да седне по-удобно, погледна часовника си и промърмори:

— Можеш ли да караш по-бързо?

— Не и по този път. Всъщност по-добре си сложи предпазния колан.

— Не мога, болката отляво е нетърпима. — Понамести се на седалката и продължи: — Чувал ли си името Лорън Полак?

— Геният на софтуера. Бедният Бил Гейтс.

— Така го нарича пресата понякога. Но не мисля, че думата „беден“ трябва да се свързва с някого, който е започнал от нулата и е спечелил седем милиарда долара до четирийсет и две годишната си възраст.

— Имаш право.

Тя затвори очи и се опря на вратата, като пренесе тежестта на тялото си на дясната си страна. На челото й изби пот, но гласът й беше силен:

— Преди две години Лорън Полак вложи един милиард долара за основаването на благотворително дружество.

Нарече го „Вечните“. Вярва, че с помощта на нови поколения супербързи компютри могат да направят научни открития, които ще изправят човечеството лице в лице със Създателя.

— Звучи ми като някакъв култ.

— Много хора мислят, че Полак е мошеник. Но той притежава способност да извлича ползата от множеството изследвания в различни области на науката и е надарен с необикновена прозорливост. Мнозина съвременни физици смятат, че съществуват доказателства, че вселената не е възникнала, а е била създадена.

Намръщен, Джо каза:

— А теорията на хаоса? Мислех, че това е голямото откритие.

— Теорията на хаоса твърди, че вселената е безпорядъчна и хаотична. Поддръжниците й твърдят, че има необикновени и сложни взаимоотношения между на пръв поглед хаотични системи като атмосферното време например. При задълбоченото проучване на хаоса се откриват скрити закономерности.

— Не съм вещ по въпроса, само съм чувал да използват термина във филмите.

— Повечето филми са извор на глупостта като политиците. Ако Полак беше тук, щеше да ти каже, че само преди осемдесет години науката осмиваше твърдението на религията, че вселената е създадена от нищото. Всеки знае, че нещо не може да бъде създадено от нищо, защото това е нарушаване на всички закони на физиката. Сега ние знаем повече за молекулярната структура и някои физици създават материя от нищото.