Единственият оцелял

— Това място, което описваш, е самият ад. Ти… ти не може да си била част от нещо като това. Не си такъв човек.

— Не съм ли?

— Не.

Гласът й ставаше все по-слаб, сякаш силата, която я крепеше, бяха тайните, които пазеше, и като ги разкриваше една по една, нейната жизненост постепенно отслабваше както с всеки отрязан кичур е отслабвала силата на Самсон. В нарастващата й слабост имаше облекчение като това, което човек получава в църквата, слабост, която тя сякаш искаше да изпита, но въпреки това беше обагрена със сивия цвят на отчаянието.

— Ако сега не съм този човек… тогава съм била част от този чудовищен проект.

— Но как? Как? Защо си искала да бъдеш въвлечена в тези варварщини?

— От гордост. Да докажа, че съм добра колкото те си мислеха. Затова приех безпрецедентното предизвикателство. Вълнение. Тръпката да участваш в програма, по-добре спонсорирана от проекта „Манхатън“. Защо хората, които изобретиха атомната бомба, са работели по нея… след като са знаели какво правят? Работих върху този проект, защото други, където й да е по света, щяха да стигнат до същия резултат… така, че трябваше да го направим, за да се спасим от тях.

— Да се спасим, като продадем душите си ли? — попита той.

— Нищо не ме оправдава — каза Роуз. — Но е истина, че никой не очакваше, че експериментът ще стигне толкова далеч, че ще приложим на практика това, което сме научили с такова… усърдие. Ние навлязохме в създаването на деца на етапи… по опасен път, който води надолу. Възнамерявахме да контролираме първия субект само през второто тримесечие на ембрионалното развитие и в края на краищата не считахме зародиша за истинско човешко същество. Така че не изглеждаше, че правим експерименти с хора. И когато изкарахме пълния период на едно от тях… имаше интригуващи аномалии в графиките на енцефалограмата, странни изменения на мозъчните импулси, които показваха неизвестна досега мозъчна дейност. Трябваше да оставим субекта жив…, за да разберем какво сме постигнали, да видим дали не сме направили гигантска стъпка в еволюционния процес.

— Исусе!

Макар че беше срещнал тази жена за пръв път само преди трийсет и шест часа, чувствата му към нея бяха силни, като се колебаеха между обожание, страх и антипатия. Все пак от антипатията му възникна съжаление, защото за пръв път той видя в нея една от многото прояви на човешката слабост, която в друга форма беше толкова силна в него.

— Честно да си кажа, в началото — каза тя — исках да се откажа от този проект. Затова бях поканена на разговор с директора на проекта, който заяви, че в този момент не мога да напусна. Бях обвързана за цял живот. Да се опиташ да напуснеш „Проект 99“, означава да извършиш самоубийство и да изложиш живота на близките си на опасност.

— Не можеше ли да изнесеш всичко това пред пресата, да разгласиш тази история и да ги притиснеш?

— Не и без веществено доказателство, а единственото, което имах, беше в главата ми. Двама от моите колеги бяха решили да разгласят всичко. Единият получи инсулт, другият беше застрелян в главата от нападател, който никога не беше заловен. Известно време… бях толкова депресирана, че мислех да се самоубия и да им спестя усилията. Но тогава… се появи CCY-21-21…

— Мъжкият субект SSW-89-58 е роден една година преди CCY-21-21, Джо. Той проявява удивителни дарби във всяко отношение и неговата история е интересна за теб, заради последните ти преживявания с хора, които се самоизкормват и се подпалват, и заради това, което си загубил в Колорадо.

Когато става на четирийсет и два месеца, SSW-89-58 притежава езикови умения на среден ученик в първи курс на колеж и е в състояние да прочете триста страници за срок от един до три часа в зависимост от сложността на текста. Висшата математика му се удава лесно като близането на сладолед, също и чуждите езици от френски до японски. Физическото му развитие също е ускорено и когато е на четири години, той е висок колкото нормално седемгодишно дете. От него се очакват паранормални таланти, но изследователите са изненадани от обхвата на обикновените му дарби, които включват способността да изсвири всякаква мелодия на пиано, след като веднъж я е чул, и от физическото му преждевременно развитие без генетичен подбор.