Едно

— Ненавиждам гази част — каза ни пилотът. — В тази минута по целия свят Първи Военен Канал предава как Линда Олбрайт е изгърмяла, поразена в гръб като някаква загубена начинаеща гарга. — Тя въздъхна. — О-о, добре де. възпитание под налягане, Линда!

След миг малкият самолет бе в средата на екрана в едър план — също като комар под микроскоп. На огромните екрани се появи образът на пилота в момента, когато отвори кабината и свали шлема си, разтърси дългата си тъмна коса и я отметна от лицето си. Тя изглеждаше огорчена, недоволна от себе си. От нас нямаше никакъв образ на екрана. Говорителят на стадиона се обърна пръв към нея.

— Американският ас Линда Олбрайт! — съобщи той в микрофона. — Победител във великолепно сражение с Ли Шен Тан, но нещастна жертва на сечуанския Цзяо Цзиен Пън! Бихте ли ни разказали за днешните си сражения, мис Олбрайт?

Срещу финалната линия гъмжеше от запалянковци по Въздушните игри, повечето от тях носеха по шапките и якетата си отличителните знаци на своята ескадрила изтребители, предимно китайски. Те изпадаха във възторг, като гледаха големите видео-мони-тори и отвреме навреме поглеждаха между камерите към Линда Олбрайт на живо. Колко възторжено я приемаха, тя беше знаменитостта на деня! Под изображението й на екрана беше изписано ЛИНДА ОЛБРАЙТ, СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ Номер 2 и оценки все от 9,8 и 9,9. Когато тя заговори, публиката утихна.

— Почитаемият Цзяо е сред най-галантните състезатели, удостоили небесата на света — каза тя, а думите й се превеждаха по високоговорителите. — Подавам разтворена ръка в знак на уважение към храбростта и таланта на вашия велик пилот! Голяма чест би било за Съединените американски щати, ако толкова скромен човек като мен спечели шанса да се срещне отново с него в небесата на вашата прекрасна страна.

Тълпите полудяха. Явно за да бъдеш звезда във въздушните игри се изискваше нещо повече от това да знаеш кога да натиснеш спусъка.

Говорителят докосна слушалките си и бързо кимна.

— Благодаря ви, мис Олбрайт — каза той. — Признателни сме ви, че посетихте Стадион Три и се надяваме, че посещението ви в нашата страна ще бъде приятно за вас. Пожелаваме ви най-добър успех в продължаващите Международни игри! — Той се обърна към камерата: — Сега преминаваме към Юан Цзин Чи, в зона четири, където се разгръща голямо сражение…

Камерите предадоха въздушен план. Три китайски изтребителя кръжаха в строй, за да прехванат осем американски. Целият стадион едновременно ахна — всички обърнаха очи към започващата битка. Трите самолета или бяха изключително самоуверени или отчаяно се стремяха към точки и слава, но гледката на тяхната храброст беше просто магнетична.

Сражението се отразяваше от камери на всеки изтребител, както и от мрежа специални самолети с камери; телевизионният режисьор трябва да разполагаше с двадесет образа, от които да избира. И още много по пътя. Със страхотен рев от пистата излетяха две двойки китайски изтребители, с максимална скорост набраха височина, наближавайки до полесражението, за да се включат в битката преди сблъсъкът от зона четири да е минал в историята на спорта.

Линда Олбрайт разкопча коланите на раменете си и слезе от самолета — цялата блясък и стил в огнения си копринен костюм за полет, прилепнал като трико на балерина, син атлазен жакет с бели звезди, шарф на червени и бели черти.

Изчакахме, докато журналистите се тълпяха край нея за репортажа от-първата-минута-след-приземяването. Тренировките за полети изглежда я бяха научили на толкова такт и любезност, колкото и на висш пилотаж и стрелба. На всеки въпрос тя имаше по един неочакван отговор, скромен и самоуверен едновременно. Когато привършваше с интервютата, вече я притискаше тълпа от почитатели със своите въпроси и програми от игрите на китайски с нейна снимка на цяла страница, върху която искаха автографи.

— Щом е така, когато тя загуби в чужда страна — каза Лесли, — какво ли е, когато побеждава у дома?

В един момент полицията й отвори път към една лимузина и след половин час ние вече бяхме заедно на спокойно място. Стадионът-летище бе планиран в цялостен комплекс с хотели-апартаменти, целите в прозорци, а отсреща бяха градът и реката. Градът приличаше на Шанхай от нашето собствено време, но дори още по-голям, по-висок и по-модерен. На екрана на телевизора продължаваха да показват повторения на записи от Въздушните игри и коментарите не преставаха.

Линда Олбрайт натисна бутона да го изключи и се свлече на канапето.

— Ама че ден!

— Как стана това? — попита Лесли. — Какво ви накара…

— Наруших собственото си правило — отговори алтернативното й аз. — Винаги поглеждай назад! Цзяо е великолепен пилот, можехме да направим страхотно сражение, обаче…

— Не за това — каза жена ми, — питам как се стигна до Игрите? И защо? Какво означават те?

— Вие сте от друго време, нали? — каза пилотът. — Някаква утопия, където няма никакво състезание, нали, някакъв свят без война? Тъп и мръсен.