Едно

— Както най-малките частици материя са чиста енергия — каза тя, — така най-малките частици енергия могат да бъдат чиста мисъл. Ние направихме серия от експерименти, които позволяват да се допусне, че светът около нас може твърде буквално да е построение на нашата мисъл. Ние открихме подобие на частица, която нарекохме мислон…

Страниците на бележниците ни се изпълваха една след друга, а всеки път чуруликането на таймъра предизвикваше едновременен взрив от разочарование и нови очаквания. Толкова неща имаше да се кажат, толкова неща да се научат! Как бе възможно тъй много изумителни идеи да се стекат на едно място!

Дали пък всички в тази зала не сме един единствен човек? — запитах се аз.

Усетих, че Лесли ме гледа и вдигнах очи към нея.

— Ние имаме какво да им кажем — пошепна тя.

— Ще можем ли да живеем със себе си, ако не го споделим?

Усмихнах й се.

— Скъпият ми скептик.

— … и от разнообразието идва това забележително единство — казваше ораторката. — Толкова пъти сме забелязвали, че нещата, които откриваме, са съвсем същите като това, което сме си представяли…

Докато тя говореше, аз станах и отидох до централната дъска, взех тебешира и изписах с печатни букви в края на списъка заглавието на това, което щяхме да кажем в нашите петнадесет минути:

ЕДНО.

После оставих тебешира, върнах се да седна до жена ми и взех ръката й. Денят едва започваше.