Елементарните частици

Ако някой практикува мисълта за обич
и на практики не се отдава непристойни,
ако примките на страстите пререже
и обърне своя взор към Пътя,

значи е способен тази обич да постигне
и в небето да се възроди на Брахма,
и да се сдобие скоро с Избавление,
и навеки в Безусловното да мине.

Ако не убива и не причинява зло,
и не се налага, унижавайки останалите,
ако сее любовта всемирна —
той смъртта без мисъл за омраза ще посрещне

21.

Вечерта майката на Анабел дойде да провери дали има някаква промяна. Не, положението си беше същото; дълбоката кома можела да бъде продължителна, търпеливо й напомни сестрата, понякога минавали седмици, преди да стане възможна по-определена прогноза. Тя влезе да види дъщеря си, но само след минута излезе разплакана. „Не мога да проумея — промълви тя, клатейки глава, — не мога да проумея защо животът е устроен така. Сам знаете какво добро момиче беше. Винаги е проявявала такава сърдечност, никога не е създавала проблеми. Не се оплакваше, но знаех, че не е щастлива. Не получи живота, който заслужаваше“.

Малко след това, видимо отчаяна, тя си тръгна. Колкото и да беше странно, той не изпитваше нито глад, нито нужда от сън. Разходи се из коридора, слезе до входа. Антилецът, който дежуреше на рецепцията, решаваше кръстословица и на минаване му кимна. Взе горещ шоколад от автомата, приближи се до широките прозорци. Луната плуваше в пролуките между високите сгради; по авеню „Шалон“ нарядко минаваха коли. Притежаваше достатъчно познания по медицина, за да е наясно, че животът на Анабел виси на косъм. Майка й с пълно право не можеше да проумее; не е дадено на човека да приема смъртта: нито своята, нито чуждата. Приближи се до дежурния и го помоли за лист хартия. Доста озадачен, мъжът измъкна кочан бланки с антетка на болницата (именно тази антетка е позволила по-късно на Юбчежак да идентифицира текста сред купищата бележки, открити в Клифдън). Има човешки същества, които яростно се вкопчват в живота и го напускат, според израза на Русо, без охота; вече предчувстваше, че при Анабел няма да бъде така.

За щастие дошла на тоя свят,
тя всекиго би сторила богат,
и не едно, а хиляди сърца
дарила би на неродените деца.

Но в детския вик
и в кръвта на рода
тя няма, уви,
да остави следа.

В пространството нямо,
във времето — само
мечтата на нейните нощи и дни
ще се съхрани.

В плътта ще остане
вовек осветена,
в пръстта, във водите
на планините
и в цялата, Господи, твоя вселена,
от нея преобразена.

Лежи пред мен сега
тя на ръба на нищото,
без сянка от тъга,
завинаги обичаща.

Телата ни изстинали
в тревата утре само ще присъстват.
В небитие и минало
ще се превърне нашата човешка същност.

Тъй малко се обичахме с теб, Анабел,
в човешкия си вид и път човешки.
Дано поне дъждът над гроба ни, сланата, слънцето,
просторът без предел
да сложат край на мъките ни смешни

22.

4

Анабел умря два дни по-късно и за семейството й може би така беше по-добре. Когато някой умре, ние винаги сме склонни да правим подобни тъпи изявления, но в този случай действително майка й и брат й трудно биха понесли продължително състояние на неизвестност.

В бялата сграда от бетон и стомана, същата, където беше починала баба му, Джерзински за втори път си даде сметка за могъществото на пустотата. Той прекоси стаята и се приближи до тялото на Анабел. То бе същото, каквото го знаеше, с тази разлика, че топлината постепенно го напускаше. Сега плътта й беше почти студена.