Елементарните частици

Анабел се прибра при близките си в Креси ан Бри; операцията беше планирана за 17 юли. Мишел заедно с майка й я придружи до болницата в Мо. Тя не изпитваше страх. Самата операция продължи малко повече от два часа. Дойде на себе си на следващата сутрин. През прозореца се виждаха синьото небе и дърветата, леко поклащани от вятъра. Практически не чувстваше нищо. Искаше й се да види белега върху корема си, но не смееше да помоли сестрата за това. Странна й беше мисълта, че си е все същата жена, но лишена от детеродни органи. Известно време прехвърля в ума си думата „аблация“, но скоро тя бе изместена от далеч по-жесток израз. „Изкормиха ме, повтаряше си тя, изкормиха ме като бройлер“.

Изписаха я седмица по-късно. Мишел беше писал на Уолкот, за да го предупреди, че ще пристигне по-късно; след известно колебание прие да се установи у нейните близки, в някогашната стая на брат й. Анабел забеляза, че по време на престоя й в болницата той се бе сприятелил с майка й. Големият й брат също се отбиваше по-често, откакто Мишел беше там. Всъщност двамата не намираха много общи теми за разговор: Мишел нямаше никакво понятие как се управлява малко предприятие, а Жан-Пиер беше напълно чужд на проблемите, свързани с развитието на молекулярната биология; въпреки това по време на вечерните аперитиви между тях постепенно се създаваше някакво подобие на мъжко разбирателство. Тя трябваше да си почива и преди всичко да избягва вдигането на тежки предмети; все пак вече можеше да се къпе сама и да се храни нормално. Прекарваше следобедите в градината; Мишел и майка й беряха ягоди или джанки. Всичко напомняше някаква странна ваканция и завръщане към детството. Чувстваше ласката на слънцето върху лицето и ръцете си. Най-често не правеше нищо; понякога бродираше или изработваше малки плюшени играчки за своя племенник и за племенничките. Един психиатър от Мо й беше предписал приспивателни и доста големи дози успокоителни. Във всеки случай спеше много, а сънищата й неизменно бяха спокойни и щастливи; възможностите на духа са необятни, стига да се намира в своите владения. Мишел се настаняваше до нея в леглото, прегръщаше я през кръста и усещаше как гърдите й равномерно се повдигат и спускат. Психиатърът редовно идваше на посещения, тревожеше се, мърмореше, говореше за някакво „скъсване с реалното“. Тя самата беше много нежна, някак странна, често се смееше без причина; понякога, пак без причина, очите й се наливаха със сълзи. В такива случаи вземаше допълнително хапче терциан.

На третата седмица започна да излиза на кратки разходки покрай брега на реката или в съседните горички. Месец август беше невероятно прелестен: дните се редяха един след друг, еднакви, сияйни, без помен от буря, без какъвто и да било намек за предстоящ край. Мишел я държеше за ръка; често сядаха на пейката на брега на Гран Морен. Крайбрежните треви бяха опърлени от слънцето, почти бели на цвят; под сянката на буковете реката влачеше неизменно тъмнозелените си талази. Външният свят си имаше свои закони и тези закони не бяха човешки.

3

На 25 август по време на контролните изследвания бяха открити разсейки в коремната област; те неизбежно щяха да се разпространяват и ракът да обхване цялото тяло. Би могло да се приложи радиотерапия, всъщност друго не можеше и да се направи; ала истината трябваше да се гледа в очите, лечението беше мъчително и вероятността за успех не надвишаваше 50 процента.

По време на вечерята цареше тягостно мълчание.

— Ще те излекуват, мое малко момиченце… — обади се майката на Анабел с леко разтреперан глас.

Анабел я прегърна и опря чело до нейното; двете останаха така близо минута. Когато майка й отиде да си легне, тя остана в дневната, запрелиства някакви книги. Мишел седеше в креслото и я следеше с поглед.

— Бихме могли да се консултираме с друг специалист — обади се той след продължително мълчание.

— Бихме могли — повтори тя със странно безгрижие.

Не можеше да прави любов, белегът беше все още пресен и болезнен; но тя дълго го държа в прегръдките си. В тишината чуваше как зъбите му скърцат. По едно време прокара ръка по лицето му и усети, че е мокро от сълзи. Погали леко члена му, беше едновременно възбуждащо и успокоително. После той взе две таблетки мепронизин и успя да заспи.