Елементарните частици

— Направи ми дете. Нуждая се от някого до себе си. Няма да ти се налага да се грижиш за него, да го възпитаваш, нито дори да признаваш бащинство. Не искам от теб дори да го обичаш, нито пък да обичаш мен; просто ми направи дете. Зная, че съм на четирийсет години, но съм готова да поема този риск. Сега вече това е моят последен шанс. Понякога съжалявам, че навремето правих аборти. Само че първият мъж, от когото забременях, беше мръсник, а вторият — безотговорен; когато бях на седемнайсет години, изобщо не си представях, че животът е толкова кратък, а възможностите толкова малко.

Мишел запали цигара, за да има време да размисли.

— Странна идея… — промърмори през зъби той. — Странна идея — да се самовъзпроизвеждаш, при положение че не обичаш живота.

Анабел стана и започна да сваля дрехите си една по една.

— Хайде да правим любов — каза тя. — Поне от месец не сме правили. От две седмици не вземам хапчета; сега моментът е подходящ.

Тя положи ръце върху корема си, плъзна ги към гърдите, леко разтвори бедра. Беше красива, привлекателна, изпълнена с любов; защо той не чувстваше нищо? Нямаше обяснение. Запали нова цигара и внезапно си даде сметка, че размишленията му не водят доникъде. Да направи или да не направи дете, беше решение; което човек не може да вземе с помощта на разума. Смачка угарката в пепелника и промълви:

— Съгласен съм.

Анабел му помогна да свали дрехите си и го мастурбира, за да може да проникне в нея. Той не почувства нищо особено освен нежността и топлината на вагината й. Не след дълго престана да се движи под впечатлението на геометрическата очевидност на копулацията, очарован освен това от гъвкавостта и обилието на лигавиците. Анабел долепи устни до неговите, обгърна го с ръце. Той притвори очи, усети с по-голяма яснота съществуването на собствения си полов орган и започна да извършва постъпателни движения. Малко преди еякулацията си представи с необикновена отчетливост сливането на гаметите и веднага след това първите клетъчни деления. Беше като избързване напред, като малко самоубийство. Вълната на това осъзнаване достигна до члена му, той почувства как спермата излиза от него. Анабел също я почувства и от гърдите й се изтръгна дълбока въздишка; после двамата застинаха неподвижно.

— Трябвало е да дойдете още преди месец за вземане на проба — с умора в гласа каза гинекологът. — Вместо това спирате да вземате хапчета, без да се консултирате с мен, и си навличате бременност. Все пак не сте момиченце!

Въздухът в кабинета беше студен и някак лепкав; на излизане Анабел с удивление се озова под лъчите на юнското слънце.

Позвъни на следващия ден. Клетъчното изследване показваше „доста сериозни аномалии“; трябваше да се прибегне до биопсия и кюртаж на лигавицата на матката.

— Що се отнася до бременността, явно ще трябва засега да се откажете. По-добре нещата да се правят както трябва, нали така? — в гласа на лекаря не се четеше тревога, а по-скоро лека досада.

Така Анабел преживя своя трети аборт — зародишът беше само на две седмици и беше достатъчна кратка аспирация. В сравнение с предишната операция апаратурата беше далеч по-съвършена, така че за нейно огромно удивление всичко приключи за по-малко от десет минути. Три дни след това пристигнаха резултатите от изследванията.

— Как да ви кажа — започна лекарят, който сега изглеждаше ужасно стар, компетентен и печален, — за нещастие според мен имате рак на матката в прединвазионен стадий.

Той оправи очилата на носа си, отново погледна резултатите; впечатлението за безспорна компетентност още повече се усили. Според него случаят не бил изключение: ракът на матката често засягал жените в годините, предшестващи менопаузата, а рискът бил още по-голям поради факта, че не е раждала. Методите на лечение са известни и в това отношение колебание не можело да има.

— Налага се да приложим абдоминална хистеректомия и билатерална салпингоовариектомия. В наши дни подобни операции са овладени до съвършенство и на практика не съществува никаква опасност от усложнения.

Той хвърли поглед към Анабел: странно, но тя изобщо не реагираше, застинала като зашеметена; вероятно това беше прелюдия към нервна криза. В такива случаи лекуващият лекар препоръчваше на пациентката да се обърне към психотерапевт за поддържаща терапия. Той дори си бе подготвил малък списък с адреси, но най-важното беше да се наблегне на главната идея, че краят на фертилитета не означава непременно край на сексуалния живот; у някои пациентки дори се наблюдавало засилване на либидото.

— Значи ще ми изрежат матката… — обади се тя, сякаш без да може да повярва.

— Матката, яйчниците и фалопиевите тръби; така ще бъде избегнат всякакъв риск от разсейки. Ще ви предпиша заместващо хормонално лечение, което впрочем се прилага все по-често дори при обикновена менопауза.