Елементарните частици

Мишел беше в стаята си; тя отвори вратата и влезе. Имаше намерение да го прегърне, но когато понечи да го направи, той се отдръпна на цял метър. Беше пораснал и започваше поразително да прилича на баща си: същите тънки руси коси, същото остро лице с изпъкнали скули. Беше му донесла подарък грамофон и няколко плочи на „Ролинг Стоунс“. Той ги взе, без да каже нищо (грамофона запази, а няколко дни по-късно изхвърли плочите). Стаята му беше спретната, на стената нямаше нито един плакат. Върху плота на сгъваемото бюро имаше книги по математика. „Какво е това?“, запита тя, а той отвърна сдържано: „Диференциални уравнения“. Беше си намислила да му разкаже за живота си, да го покани за ваканцията, но очевидно това нямаше да стане. Задоволи се да му съобщи за предстоящото посещение на брат му; той прие. Бяха заедно само от един час, а мълчанието между тях започваше да става тягостно, когато от градината се чу гласът на Анабел. Мишел изтича до прозореца и я покани да влезе. Жанин успя да зърне момичето, докато минаваше през градинската врата. „Хубава приятелка имаш…“, подхвърли тя и леко сви устни. Тези думи сякаш жегнаха Мишел и лицето му се изкриви. Докато отиваше към поршето, Жанин се сблъска с Анабел и я погледна в очите; в погледа й се четеше омраза.

Бабата на Мишел не изпитваше никаква неприязън към Брюно; той също беше жертва на една извратена майка — такава бе нейната гледна точка, може би донякъде повърхностна, но в основата си вярна. Брюно свикна да ходи на гости на Мишел всеки четвъртък следобед. Вземаше мотрисата от Креси ла Шапел. Всеки път, когато имаше възможност (а възможност почти винаги имаше), той се настаняваше срещу някое самотно момиче. В повечето случаи те седяха с кръстосани крака, имаха прозрачна блузка или друго подобно нещо. Той не сядаше право срещу тях, а малко встрани, по диагонал, а нерядко на същата седалка, на не по-малко от два метра от спътницата. Възбуждаше се само от гледката на дългите руси или кестеняви коси; докато си избираше място, минаваше между седалките и усещаше как болка пронизва слабините му. Преди да седне, изваждаше носна кърпа. Достатъчно бе да разтвори папка, да я сложи върху коленете си и само след няколко движения свършваше. Понякога момичето разтваряше крака и тогава дори нямаше нужда да се докосва, а се изпразваше само при вида на гащичките й. Носната кърпа беше за всеки случай, обикновено го правеше върху листовете в папката, върху уравнения от втора степен, върху таблица с видовете насекоми или с данни за въгледобива в СССР. През това време момичето продължаваше да прелиства списанието.