Елементарните частици

Заедно с хладилниците и пералните машини, материални спътници на семейното щастие, на пазара се появиха транзисторите и портативните грамофони, които насърчаваха младежкия флирт като модел на поведение. Назряващият през шейсетте години идеологически конфликт излезе наяве в началото на седемдесетте в списания като „Мадмоазел аж тандр“ и „Вент ан“4, съсредоточавайки се около главния въпрос на епохата: „Докъде може да се стигне преди брака?“. По същото време придошлата от Северна Америка хедонистко-чувствена възможност получи мощна подкрепа от страна на анархистки настроената преса (първият брой на „Актюел“ излезе през октомври 1970 година, а този на „Шарли-Ебдо“ през ноември същата година). Макар по принцип да критикуваха капитализма в политически план, тези издания бяха в унисон с развлекателната индустрия в името на разрушаването на юдео-християнските морални норми и на апологията на младостта и личната свобода. Раздираните от противоречиви тенденции списания за девойки възприемаха компромисна позиция по отношение на начина на живот, която може накратко да бъде описана по следния начин: първоначално (да речем, от дванайсет до осемнайсет години) девойката излиза с много младежи. (Двусмисленото значение на излизам отразява двойствеността на конкретното поведение — какво всъщност означава излизам с младеж? Дали се подразбира целуване по устните, пускане на език или полова връзка в същинския смисъл на думата? Дали да разрешите на момчето да докосва гърдите ви? Дали да свалите панталоните му? И как да постъпвате с неговите собствени органи?) За момичета като Патрисия Овейе и Каролин Есеян това бяха трудни въпроси, на които любимите им списания даваха неясни, противоречиви отговори. На втория етап (на практика след зрелостните изпити) същата тази девойка изпитва нужда да преживее сериозна връзка (наречена по-късно в немските списания „big love“) и тогава на дневен ред излиза въпросът: „Трябва ли да заживея заедно с Жереми?“; по принцип този втори период е решаващ. Резултатът от нестабилното съчетание на два съвършено различни модела на поведение, предлагано от списанията за девойки, модели, които всъщност принадлежаха към два последователни жизнени етапа, се прояви едва няколко години по-късно, когато разводите станаха повсеместно явление. Въпреки това за определен период от време тази неправдоподобна схема бе образец за наивните момичета, бездруго объркани от стремителните промени, които се извършваха около тях, и те с все сили се стремяха да я следват.

При Анабел нещата бяха съвсем различни. Вечер, преди да заспи, тя си мислеше за Мишел и с радостен трепет очакваше да го види на другия ден. Когато по време на уроците се случеше нещо забавно и интересно, веднага си представяше как ще го сподели с него. В дните, когато поради някаква причина не успяваха да се видят, я обземаше тревога и тъга. През лятната ваканция (родителите й притежаваха къща в Жиронд) тя му пишеше всеки ден. Макар да не смееше да признае пред себе си, макар писмата й да не съдържаха пламенни думи и по всичко да напомняха онова, което би споделила с роден брат на нейните години, макар чувството, което изпълваше живота й, да напомняше по-скоро сияние от нежност, отколкото изгаряща страст, истината постепенно си пробиваше път до нейното съзнание, а тя беше, че без да го бе търсила или желала, вече се намираше във властта на голямата любов. Първият срещнат се бе оказал най-добрият и дори през ум не й минаваше, че може да има друг. Според „Мадмоазел аж тандр“ подобно нещо бе възможно: не биваше да си въобразява прекалено много, защото такива случаи бяха изключително редки и граничеха с чудо, но все пак ги имаше. И те бяха най-голямото щастие, което човек може да преживее на този свят.

11

От онова време Мишел пазеше една снимка, направена в градината на родителите на Анабел през великденската ваканция на 1971 година; нейният баща беше скрил шоколадови яйца в храстите и цветните лехи. На снимката се вижда как, изцяло погълната от търсенето, Анабел разтваря клоните на една туфа форситии с присъщата на децата сериозност. Лицето й е започнало да придобива фини очертания и вече личи, че ще бъде изключително красива. Под пуловера се откроява леката извивка на гърдите й. Тогава за последен път получиха шоколадови яйца за Великден; на следващата година вече бяха прекалено големи за такива игри.