Елементарните частици

Двамата започнаха да се срещат, като готвеха заедно уроците си по немски. Мишел живееше на отсрещната страна на улицата, на по-малко от петдесет метра разстояние. Все по-често прекарваха заедно четвъртъците и неделите3. Той отиваше у тях най-често след обяда. „Анабел, твоят годеник…“, съобщаваше по-малкият й брат, поглеждайки към градината. Тя се изчервяваше, но родителите й избягваха шегите по този повод. Досещаше се, че харесват Мишел.

Той бе странно момче; не се интересуваше нито от футбол, нито от естрадни певци. Съучениците му не изпитваха към него неприязън, бъбреше с мнозина от тях, но винаги се държеше на определена дистанция. Преди запознанството с Анабел никой от неговите другари не му бе ходил на гости. Имаше навик да размишлява и да мечтае сам, но постепенно свикна с присъствието на своята приятелка. Често се качваха на велосипедите и поемаха нагоре по хълма към Вуланжи; сетне тръгваха пеша през ливадите и горичките до възвишението, от което се откриваше гледка към долината на Гран Морен. Разхождаха се сред високата трева и постепенно се опознаваха.

10 За всичко е виновна Каролин Есеян

В началото на учебната 1970 година в положението на Брюно настъпи известно подобрение; беше в осми клас и се числеше към големите. От този момент нататък, чак до завършването, учениците спяха в помещения, които се намираха в другото крило и бяха разделени на отделения по четири легла. В очите на своите насилници той вече беше напълно смазан и унизен, така че те постепенно се насочиха към нови жертви. Същата година Брюно започна да обръща внимание на момичетата. От време на време, макар и рядко, организираха разходки заедно с обитателките на девическия пансион. В четвъртък следобед, ако времето беше хубаво, отиваха на брега на Марна в околностите на Мо, където бе оборудвано някакво подобие на плаж. В едно от кафенетата имаше маси за минифутбол и флипери, но най-голямата атракция на заведението без съмнение беше един питон в стъклен аквариум. Момчетата обичаха да го дразнят, като почукваха по стъклото: от вибрациите животното изпадаше в ярост и започваше да се блъска в стъклото до пълно изтощение. През един октомврийски следобед Брюно заприказва Патрисия Овейе; тя беше сираче и напускаше пансиона само за ваканциите, които прекарваше при чичо си в Елзас. Беше руса и слабичка, говореше много бързо и на моменти подвижното й личице застиваше в странна усмивка. Следващата седмица той преживя страхотен шок, когато я видя седнала с разтворени крака върху коленете на Брасьор, който я целуваше по устата. Въпреки това Брюно реши да не си вади крайни заключения. Тези грубияни, които години наред го бяха тероризирали, се радваха на успех сред момичетата само защото бяха единствените, които се осмеляваха да ги задирят. Забеляза освен това, че Пеле, Вилмар и дори Брасьор избягваха да удрят или да унижават малките, когато наоколо имаше момиче.