Брюно прие с облекчение факта, че ще трябва да повтори шести клас. Пеле, Брасьор и Вилмар преминаха в по-горен клас и бяха настанени в друга спалня. За нещастие пристигнаха директиви от министерството, приети след събитията от шейсет и осма година, съгласно които длъжността главен възпитател бе съкратена, за да отстъпи място на система на самодисциплина. Подобна мярка бе в съответствие с духа на времето и освен това водеше до икономии на фонд работна заплата. Преминаването от едно спално помещение в друго стана много по-лесно и големите възприеха обичая веднъж седмично да извършват нападение над по-малките; прибираха се в своето спално, отвличайки една, понякога две жертви, и представлението започваше. Към края на декември Жан-Мишел Кемпф, слабичко и кротко момче, се хвърли през прозореца, за да избяга от своите мъчители. Падането би могло да се окаже смъртоносно, но детето се отърва с множество счупвания. Единият му глезен бе силно пострадал, хирурзите трудно свързаха парчетата от строшената кост и стана ясно, че то ще си остане куцо. Коен свика всички на разпит, в резултат на който подозренията му се засилиха; въпреки възраженията на Пеле той го отстрани за три дни от пансиона. Почти всички животински общности почиват върху система на подчинение в зависимост от вътрешното съотношение на силите. Тази система се отличава със строга йерархия: най-силният самец се нарича
животно алфа; след него идва вторият по сила, животно бета, и така нататък, докато се стигне до най-слабия от групата, наречен животно омега. Мястото в йерархията се определя чрез ритуални двубои; животните с по-нисък ранг се стремят да подобрят позициите си, предизвиквайки по-привилегированите с надеждата при победа положението им да се подобри. Високият ранг дава на животните известни предимства: правото да се хранят първи, да се съвкупяват с женските от групата. В същото време най-слабото животно по принцип има възможност да избягва схватките, приемайки поза на подчинение (присядане, разкриване на ануса). Положението, в което се намираше Брюно, бе далеч по-неизгодно. Надмощието на основата на силата, присъщо на животинските общности, при шимпанзетата вече е придружено от актове на безпричинно насилие над най-слабото животно. Тази тенденция достига кулминация при първобитните човешки общности, а в развитите общества — при децата и юношите. По-късно се появява жалостта, тоест идентификацията с чуждото страдание; тази жалост бързо получава систематизация под формата на нравствен закон. В пансиона на лицея в Мо олицетворение на нравствения закон бе Жан Коен и той нямаше никакво намерение да се отклонява от тази си мисия. Ни най-малко не смяташе за изопачение начина, по който нацистите бяха прилагали идеите на Ницше: отхвърляйки състраданието, поставяйки се над нравствения закон, Ницше провъзгласяваше за най-висша ценност волята, а според Коен царството на волята водеше по естествен път към фашизма. Като се вземеше предвид неговият образователен ценз и стаж, той спокойно можеше да бъде назначен за директор, но доброволно бе предпочел да остане главен възпитател. Бе изпратил до академичната инспекция няколко докладни записки, в които се оплакваше от намаляването на щатовете за възпитатели в пансиона, но те така си и останаха без последствие. В зоологическата градина мъжкото кенгуру (macropodides) често възприема изправеното положение на тялото на пазача като призив за двубой. Служителят може да избегне нападението, като се наведе и заеме позата, характерна за покорното кенгуру. Жан Коен нямаше никакво намерение да се превръща в покорно кенгуру. Злобата на Мишел Брасьор, типична проява на егоизма, присъщ на животните от по-долните стъпала на еволюцията, бе осакатила завинаги един от неговите другари и вероятно щеше да нанесе непоправими щети върху психиката на момчета като Брюно. Когато извика в кабинета си на разпит Брасьор, той нямаше никакво намерение да крие презрението, което изпитва към него, и намерението си да настоява за изключването му от пансиона.
Всяка неделна вечер, когато баща му го връщаше обратно с мерцедеса, Брюно се разтреперваше още с приближаването на Нантьой ле Мо. Приемната на лицея бе украсена с барелефите на двама придобили известност бивши възпитаници: Куртелин и Моасан. Писателят Жорж Куртелин е автор на разкази, в които се осмива нелепото битие на буржоата и чиновника. Анри Моасан е френски химик (получил Нобелова награда през 1906 година), който разширява приложението на електрическата пещ и отделя силиция и флуора. Баща му винаги успяваше да го докара навреме за вечерята в седем часа. Най-често Брюно успяваше да се наяде само на обяд, когато се хранеха заедно с приходящите ученици, а за вечеря оставаха само обитателите на пансиона. Масите бяха за осем души, като най-добрите места бяха заети от големите. Те си сипваха обилно, а след това плюеха в чиниите, за да не могат малките да доядат остатъците.