Елементарните частици

Докато на свой ред включваше двигателя, си помисли, че до този момент бе работил в престижен район. На въпроса „Смятате ли, че кварталът Палезо, където живеете, е престижен район?“, 63 на сто от обитателите бяха дали положителен отговор. И това бе съвсем разбираемо: тук постройките бяха ниски, а пространствата между тях — заети от зелени площи. Снабдяването се осигуряваше от няколко хипермаркета, така че понятието качество на живота едва ли бе преувеличено по отношение на Палезо.

Южната магистрала към Париж бе пуста. Имаше чувството, че е попаднал в един новозеландски фантастичен филм, който бе гледал през студентските си години, и че е последният човек на Земята след гибелта на живота по нея. Нещо във въздуха напомняше апокалиптична суша.

От десетина години Джерзински живееше на улица „Фремикур“ и бе свикнал със спокойствието на квартала. През 1993-та бе изпитал потребност от компания, от някакво живо същество, което да го посреща у дома след работа. Изборът му бе паднал на една бяло канарче, боязливо същество. То пееше най-често сутрин, без при това да изглежда весело, а и може ли едно канарче да бъде весело? Радостта е силно и дълбоко чувство, което предполага възторг, изпълващ докрай съзнанието, и е близко до опиянението, очарованието и екстаза. Веднъж бе извадил канарчето от клетката. Изпаднало в ужас, то се бе изходило върху канапето, а след това отчаяно бе започнало да се блъска в пръчките на клетката, мъчейки се да влезе обратно вътре. Месец по-късно бе повторил опита. Клетото птиче падна от прозореца и едва успявайки да си послужи с крилата, се закрепи на един балкон на отсрещната сграда пет етажа по-долу. Наложи се Мишел да дочака завръщането на обитателката, като междувременно горещо се молеше тя да няма котка. Впоследствие стана ясно, че девойката работи в редакцията на списание „Двайсет години“, живее сама и се прибира късно. Освен това нямаше котка.

Вече се бе стъмнило, когато Мишел най-сетне прибра разтрепераното от студ и страх птиче, притиснало се до бетонната стена. След това на няколко пъти, докато изхвърляше боклука, той срещна редакторката. Тя кимаше с глава, сякаш искаше да покаже, че го е познала; той на свой ред кимаше в отговор. В крайна сметка случката с канарчето бе станала повод да установи съседски отношения, което не беше зле.

От прозорците на неговия апартамент се виждаха десетина жилищни сгради, тоест около триста апартамента. Често, когато се завръщаше вечер, канарчето започваше да чурулика и пее и това продължаваше от пет до десет минути, докато му смени храната, водата и почисти клетката. Тази вечер обаче го посрещна тишина. Приближи и видя, че птицата е мъртва. Малкото бяло телце, вече изстинало, лежеше на покритото със ситен чакъл дъно на клетката.

Той хапна направо от пластмасовата чинийка морския костур с целина, който бе купил от „Монопри Гурме“, и го поля с евтино вино валдепеняс. След известно колебание постави телцето на птицата в найлонов плик, сложи вътре за тежест празна бутилка от бира и го пусна в сметопровода. Какво повече трябваше да направи? Може би да прочете заупокойна молитва?

Никога не си бе задавал въпроса докъде стига сметопроводът (доста тесен, но напълно достатъчен, за да мине по него мъртвото канарче). Въпреки това си представи грамадни кофи за боклук, пълни с филтри от кафеварки, равиоли със сос и отрязани полови органи. Едри колкото самата птица червеи с клюнове ръфаха тялото й, изтръгваха крачката, разкъсваха вътрешностите, изваждаха очите. Стресна се и се събуди разтреперан; беше едва един и половина. Глътна три таблетки ксанакс. Така приключи първата вечер на неговата свобода.

2

В доклад, изнесен на 14 декември 1900 година пред Берлинската академия и озаглавен „Zur Theorie des Geseztes der Energieverteilung in Normalspectrum“1, Макс Планк въвежда за пръв път понятието „квант енергия“, което изиграва решаваща роля за по-нататъшното развитие на физиката. От 1900 до 1920 година, преди всичко благодарение на Айнщайн и Бор, тази концепция повече или по-малко сполучливо е приспособена към съществуващите до този момент теории; едва в началото на двайсетте години на века всички тези възгледи се оказват безвъзвратно обречени.