Елементарните частици

След историята с Аник, която обичаше мислено да разкрасява (впрочем твърде благоразумно повече не бе потърсил момичето), Брюно се чувстваше малко по-уверен в себе си. Това първо завоевание обаче така и не бе последвано от други и той получи жесток отпор, когато се опита да целуне Силви, очарователна брюнетка, истинска мацка, от класа на Анабел. Но след като едно момиче го бе пожелало, щеше да има и други, и от този момент нататък започна да изпитва някакво смътно покровителствено чувство към Мишел. В крайна сметка той му беше брат, при това с две години по-малък от него. „Трябва да предприемеш нещо по отношение на Анабел, повтаряше му той — тя само това чака, влюбена е в теб и е най-красивото момиче в лицея“. Мишел се гърчеше на стола и отвръщаше: „Да“. Седмиците минаваха. Той видимо продължаваше да се колебае да прекрачи прага на зрелостта. При това да целуне Анабел, би било и за двамата единственото средство да преодолеят този мъчителен преход; той обаче не си даваше сметка за това и продължаваше да храни измамната илюзия за вечност. През април предизвика възмущението на преподавателите, като пропусна да попълни документите за записване в подготвителния клас. При това бе очевидно, че има повече шансове от когото и да било друг да постъпи в реномиран университет. Зрелостният изпит беше след месец и половина, а той сякаш все повече изпадаше в безтегловност. През решетъчните прозорци на класната стая съзерцаваше облаците, дърветата в двора и другите ученици; изглежда, никакво събитие, свързано с хората, не бе в състояние да го изкара от унеса.

Брюно от своя страна бе решил да се запише във филологическия факултет; беше започнало да му писва от линейните редове на Тейлър-Маклорен, а освен това при филолозите имаше повече момичета, много момичета. Баща му нямаше никакви възражения. Подобно на всички стари развратници, с годините той ставаше сантиментален и горчиво съжаляваше, че от егоизъм е провалил живота на сина си, което не беше съвсем далеч от истината. В началото на май той се раздели с Жюли, своята последна любовница, макар тя да беше разкошна жена; името й беше Жюли Ламур, но бе известна под псевдонима Джулия Лав. Снимаше се в първите, днес отдавна забравени, типично френски порнофилми на Бърд Тренбари и Франсис Льороа. Донякъде приличаше на Жанин, но бе далеч по-глупава. „Прокълнат съм… Прокълнат съм…“ — повтаряше си бащата на Брюно, когато установи тази прилика, след като случайно откри стара снимка на бившата си съпруга. По време на вечеря у Беназераф любовницата му се бе запознала с Дельоз и оттогава непрекъснато редеше дълбокомислени оправдания на порното, което я правеше направо непоносима. Освен това му струваше много пари, беше свикнала по време на снимките да се вози на ролс-ройс под наем, да ходи с кожени палта, да използва всички онези еротични аксесоари, които с напредването на възрастта му ставаха все по-неприятни. В края на 1974 година се наложи да продаде къщата в Сент Максим. Няколко месеца по-късно купи апартамент за сина си близо до парка на Обсерваторията. Жилището беше светло, спокойно, без други сгради отсреща. Докато го показваше на Брюно, нямаше чувството, че му прави кой знае какъв подарък, а по-скоро, че се опитва в рамките на възможното да поправи миналото, но така или иначе, постъпката му бе напълно уместна. Оглеждайки стаите, той донякъде се оживи и съвсем необмислено заяви: „Ще можеш да си каниш момичета!“ После видя изражението на Брюно и съжали за думите си.

В крайна сметка Мишел се записа във физико-математическия факултет в Орсе; привлече го преди всичко близостта на университетското градче; за него това беше важно. Не беше изненада, че и двамата взеха успешно зрелостния изпит. Когато отидоха да проверят резултатите, Анабел ги придружи; лицето й беше сериозно, за една година бе станала далеч по-зряла. Беше поотслабнала, усмивката й изразяваше някаква вътрешна радост и за нещастие бе станала още по-красива. Брюно реши да прояви инициатива; къщата в Сент Максим, където прекарваше ваканциите, вече я нямаше, но можеше да отиде в имението на Ди Меола, както бе предложила майка му; покани Мишел и Анабел да го придружат. Потеглиха месец по-късно, към края на юли.

14 Лятото на седемдесет и пета

Делата им не ги оставят да се обърнат към своя Бог, защото духът на блудството е вътре в тях, и Господа те не познаха.

Осия, 5, 4