Елементарните частици

Никога нямаше да забрави колко безразличен бе Хъксли пред перспективата на собствената си смърт; твърде възможно бе обаче това да се е дължало на старческо оглупяване или на наркотици. Ди Меола бе чел Платон, „Бхагавад Гита“ и „Тао Те Кинг“, но нито една от тези книги не му бе донесла покой. Бе едва на шейсет години и въпреки това умираше, всички симптоми бяха налице и нямаше място за каквото и да било съмнение. Започваше дори да става безразличен към секса и някак разсеяно констатира колко красива е Анабел. Що се отнася до момчетата, дори не ги забеляза. Открай време живееше в обкръжението на младежи и вероятно по навик прие с известно любопитство предложението да се запознае със синовете на Джейн; в действителност изобщо не му пукаше за тях. Закара ги по средата на имението и им каза, че могат да опънат палатката където намерят за добре; искаше просто да си легне, по възможност без да вижда когото и да било. Външно все още олицетворяваше типа проницателен и чувствен мъж, в чиито очи искри ирония и може би мъдрост; някои особено глупави момичета дори смятаха, че лицето му е озарено и доброжелателно. Самият той не чувстваше у себе си никаква доброжелателност, още по-зле — имаше чувството, че е посредствен комедиант: интересно как му се хващаха на номерата? Ама наистина, си казваше той понякога с известна доза тъга, тези младежи, търсещи нови духовни ценности, са наистина пълни тъпаци.

Когато слязоха от джипа, на Брюно бяха достатъчни само няколко секунди, за да разбере, че е допуснал грешка. Имението беше разположено на хълмиста местност с лек наклон на юг, а наоколо имаше цветни лехи и дървета. В езерцето със спокойна зеленикава вода се спускаше водопад; край него гола жена се печеше върху плосък камък, а друга се сапунисваше, преди да се гмурне. Близо до тях някакъв едър брадат мъж, излегнат на плетена рогозка, медитираше или спеше. Той също беше гол, силно загорял; дългите му бледоруси коси странно се открояваха върху тъмната кожа; донякъде приличаше на Крис Кристоферсън. Брюно се почувства разколебан; всъщност какво друго очакваше да види тук? Все още можеха да си тръгнат обратно, стига да го направеха веднага. Той хвърли поглед към спътниците си — удивително спокойна, Анабел бе започнала да разгъва палатката, Мишел седеше на един пън и си играеше с ремъка на раницата; изглеждаше напълно отнесен.

Водата се стича винаги по посока на най-минималния наклон. Предопределено не само по принцип, но и във всяко отделно действие човешкото поведение допуска много малко отклонения, а когато ги има, те са рядко последователни. През 1950 година на Франческо ди Меола се роди син от една италианска актриса — второстепенна актриса, обречена завинаги да играе ролите на египетска робиня и успяла — това бе върхът на кариерата й — да получи две реплики в „Quo vadis?“. Нарекоха сина си Давид. На петнайсет години той мечтаеше да стане rock star. В това отношение не беше единственият. Макар далеч по-богати от директорите на фирми и банкерите, рок звездите съхраняваха образа на бунтари. Млади, прочути, красиви, желани, рок звездите заемаха върха на обществената йерархия. В цялата човешка история от времето на обожествяваните фараони в Древен Египет нямаше аналог на култа към рок звездите от страна на европейската и американската младеж. От гледна точка на физическите данни Давид притежаваше всичко необходимо, за да постигне целите си: съвършена красота, едновременно животинска и дяволска; мъжествени, при това изключително правилни черти на лицето; дълга черна коса, много гъста и леко чуплива; големи тъмносини очи.

Благодарение на бащините си връзки Давид записа първата си плоча 45 оборота на седемнайсет години и тя беше пълен провал. Трябва да се вземе предвид, че същата година излязоха албумите „Sgt Peppers“, „Days of Future Passed“ и много други. Джими Хендрикс, „Ролинг Стоунс“, „Доорс“ бяха на върха на кариерата си; Нийл Йънг правеше първите си записи, а много надежди се възлагаха на Брайън Уилсън. По онова време един добър, но недотам талантлив басист трудно би могъл да си пробие път. Давид упорстваше, смени четири групи, пробва всякакви стилове; три години след заминаването на баща си реши да си опита късмета в Европа. Без проблем подписа договор с един клуб на Лазурния бряг; всяка вечер в гримьорната му бе пълно с момичета, което също не беше проблем. Ала никоя звукозаписна компания така и не обърна внимание на неговите изпълнения.