Елементарните частици

Мартен Секалди се ражда през 1882 година в семейство на неграмотни корсикански селяни, обитаващи вътрешността на острова, и сякаш е орисан за живот на земеделец и пастир в доста тесния обсег на безброй поколения свои прадеди. Подобен начин на живот отдавна вече не съществува по нашите земи и неговият изчерпателен анализ би представлявал ограничен интерес. На моменти някои радикално настроени еколози дават израз на непонятна носталгия по отношение на него, но за да бъда обективен, ще направя кратко описание на подобно битие: човек живее сред природата, диша чист въздух, обработва няколко парчета земя (чийто брой се определя от строгите правила на унаследяването), от време на време застрелва някой глиган, прави любов наляво и надясно и преди всичко с жена си, която му ражда деца; възпитава въпросните деца, за да могат те един ден да заемат своето място в същата екосистема; накрая се разболява и точка по въпроса.

В действителност особената съдба на Мартен Секалди е показателна за ролята на светското училище по време на Третата република за интегрирането на личността във френското общество и за ускоряването на техническия напредък. Преподавателят в началното училище скоро си дава сметка, че има работа с изключителен ученик, надарен с абстрактно мислене и несъмнена изобретателност, които трудно биха намерили приложение в тесните рамки на родната му среда. Напълно осъзнавайки, че неговата мисия не се свежда до това, да дава на всеки бъдещ гражданин определен багаж от елементарни знания, а и да открива онези, на които предстои да станат част от бъдещия елит на Третата република, той успява да убеди родителите на Мартен, че техният син е призван да намери реализация извън пределите на Корсика. През 1894 година момчето получава стипендия и постъпва като ученик и пансионер в лицея „Тиер“ в Марсилия (чудесно описан в спомените от детството на Марсел Паньол, които правдиво пресъздават основополагащите идеали на онази епоха чрез съдбата на един даровит младеж от скромен произход и остават любимо четиво на Мартен Секалди чак до края на живота му). През 1902-ра той напълно оправдава надеждите на своя начален учител и постъпва във Висшето политехническо училище.

Назначението, което получава през 1911-а, се оказва решаващо за по-нататъшния му жизнен път. Възложено му е да изгради ефективна водопроводна мрежа по цялата територия на Алжир. На тази задача той посвещава двайсет и пет години, изчислявайки кривите на акведуктите и диаметъра на тръбите. През 1923-та се жени за Жьоневиев Жюли, продавачка, чието семейство произхожда от Лангедок, но от две поколения се е заселило в Алжир. През 1928-а им се ражда дъщеря на име Жанин.

Описанието на един човешки живот може според желанието да бъде много пространно и много кратко, философският или трагичен жребий в крайна сметка се свежда до датата на раждането и смъртта, традиционно отбелязани върху надгробния камък, които привличат вниманието преди всичко с пределно краткия период от време, заключен между тях. В случая с Мартен Секалди обаче е уместно да се обърне внимание на историческото и общественото измерение, като ударението бъде поставено не толкова върху неговите личностни качества, а по-скоро върху развитието на обществото, на което той е типичен представител. Типичните представители на своето време, увлечени, от една страна, от хода на историята, а от друга, сами направили своя избор да го последват, по принцип имат прости и благополучни биографии; ето защо тяхното житие в традиционен вариант може да се побере на една-две страници. Що се отнася до Жанин Секалди, тя може да бъде причислена към обезсърчителната категория на предвестниците. Напълно приспособени към начина на живот на мнозинството свои съвременници, предвестниците се стремят, от друга страна, да „се издигнат“ над тях, проповядвайки нов, необичаен способ на съществуване, и поради това техният жизнен път се нуждае от по-подробно описание, още повече че нерядко той е доста труден и неравен. Впрочем тяхната роля се свежда до ускоряването на историческите процеси, най-често на разрушение, без при това да са в състояние да дадат нова насока на събитията, тъй като подобна мисия е отредена на революционерите или на пророците.

Скоро дъщерята на Мартен и Жьоневиев Секалди проявява изключителни интелектуални способности, най-малко равни на бащините, съчетани при това с изключително независим характер. Тя изгубва девствеността си на тринайсет години (нещо твърде рядко за онова време и за нейната среда), а военните години (прекарани впрочем в относително спокойствие на алжирска територия) посвещава на баловете, които се организират всяка седмица първоначално в Константин, а сетне в Алжир, без това ни най-малко да й попречи година след година да постига забележителни резултати в училище. Така през 1945-а тя се разделя с родителите си и заминава за Париж да следва медицина, въоръжена с отлично зрелостно свидетелство и немалък сексуален опит.