Читаем Елементарните частици полностью

Мартен Секалди се ражда през 1882 година в семейство на неграмотни корсикански селяни, обитаващи вътрешността на острова, и сякаш е орисан за живот на земеделец и пастир в доста тесния обсег на безброй поколения свои прадеди. Подобен начин на живот отдавна вече не съществува по нашите земи и неговият изчерпателен анализ би представлявал ограничен интерес. На моменти някои радикално настроени еколози дават израз на непонятна носталгия по отношение на него, но за да бъда обективен, ще направя кратко описание на подобно битие: човек живее сред природата, диша чист въздух, обработва няколко парчета земя (чийто брой се определя от строгите правила на унаследяването), от време на време застрелва някой глиган, прави любов наляво и надясно и преди всичко с жена си, която му ражда деца; възпитава въпросните деца, за да могат те един ден да заемат своето място в същата екосистема; накрая се разболява и точка по въпроса.

В действителност особената съдба на Мартен Секалди е показателна за ролята на светското училище по време на Третата република за интегрирането на личността във френското общество и за ускоряването на техническия напредък. Преподавателят в началното училище скоро си дава сметка, че има работа с изключителен ученик, надарен с абстрактно мислене и несъмнена изобретателност, които трудно биха намерили приложение в тесните рамки на родната му среда. Напълно осъзнавайки, че неговата мисия не се свежда до това, да дава на всеки бъдещ гражданин определен багаж от елементарни знания, а и да открива онези, на които предстои да станат част от бъдещия елит на Третата република, той успява да убеди родителите на Мартен, че техният син е призван да намери реализация извън пределите на Корсика. През 1894 година момчето получава стипендия и постъпва като ученик и пансионер в лицея „Тиер“ в Марсилия (чудесно описан в спомените от детството на Марсел Паньол, които правдиво пресъздават основополагащите идеали на онази епоха чрез съдбата на един даровит младеж от скромен произход и остават любимо четиво на Мартен Секалди чак до края на живота му). През 1902-ра той напълно оправдава надеждите на своя начален учител и постъпва във Висшето политехническо училище.

Назначението, което получава през 1911-а, се оказва решаващо за по-нататъшния му жизнен път. Възложено му е да изгради ефективна водопроводна мрежа по цялата територия на Алжир. На тази задача той посвещава двайсет и пет години, изчислявайки кривите на акведуктите и диаметъра на тръбите. През 1923-та се жени за Жьоневиев Жюли, продавачка, чието семейство произхожда от Лангедок, но от две поколения се е заселило в Алжир. През 1928-а им се ражда дъщеря на име Жанин.

Описанието на един човешки живот може според желанието да бъде много пространно и много кратко, философският или трагичен жребий в крайна сметка се свежда до датата на раждането и смъртта, традиционно отбелязани върху надгробния камък, които привличат вниманието преди всичко с пределно краткия период от време, заключен между тях. В случая с Мартен Секалди обаче е уместно да се обърне внимание на историческото и общественото измерение, като ударението бъде поставено не толкова върху неговите личностни качества, а по-скоро върху развитието на обществото, на което той е типичен представител. Типичните представители на своето време, увлечени, от една страна, от хода на историята, а от друга, сами направили своя избор да го последват, по принцип имат прости и благополучни биографии; ето защо тяхното житие в традиционен вариант може да се побере на една-две страници. Що се отнася до Жанин Секалди, тя може да бъде причислена към обезсърчителната категория на предвестниците. Напълно приспособени към начина на живот на мнозинството свои съвременници, предвестниците се стремят, от друга страна, да „се издигнат“ над тях, проповядвайки нов, необичаен способ на съществуване, и поради това техният жизнен път се нуждае от по-подробно описание, още повече че нерядко той е доста труден и неравен. Впрочем тяхната роля се свежда до ускоряването на историческите процеси, най-често на разрушение, без при това да са в състояние да дадат нова насока на събитията, тъй като подобна мисия е отредена на революционерите или на пророците.

Скоро дъщерята на Мартен и Жьоневиев Секалди проявява изключителни интелектуални способности, най-малко равни на бащините, съчетани при това с изключително независим характер. Тя изгубва девствеността си на тринайсет години (нещо твърде рядко за онова време и за нейната среда), а военните години (прекарани впрочем в относително спокойствие на алжирска територия) посвещава на баловете, които се организират всяка седмица първоначално в Константин, а сетне в Алжир, без това ни най-малко да й попречи година след година да постига забележителни резултати в училище. Така през 1945-а тя се разделя с родителите си и заминава за Париж да следва медицина, въоръжена с отлично зрелостно свидетелство и немалък сексуален опит.

Перейти на страницу:

Похожие книги

1. Объективная диалектика.
1. Объективная диалектика.

МатериалистическаяДИАЛЕКТИКАв пяти томахПод общей редакцией Ф. В. Константинова, В. Г. МараховаЧлены редколлегии:Ф. Ф. Вяккерев, В. Г. Иванов, М. Я. Корнеев, В. П. Петленко, Н. В. Пилипенко, Д. И. Попов, В. П. Рожин, А. А. Федосеев, Б. А. Чагин, В. В. ШелягОбъективная диалектикатом 1Ответственный редактор тома Ф. Ф. ВяккеревРедакторы введения и первой части В. П. Бранский, В. В. ИльинРедакторы второй части Ф. Ф. Вяккерев, Б. В. АхлибининскийМОСКВА «МЫСЛЬ» 1981РЕДАКЦИИ ФИЛОСОФСКОЙ ЛИТЕРАТУРЫКнига написана авторским коллективом:предисловие — Ф. В. Константиновым, В. Г. Мараховым; введение: § 1, 3, 5 — В. П. Бранским; § 2 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, А. С. Карминым; § 4 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, А. С. Карминым; § 6 — В. П. Бранским, Г. М. Елфимовым; глава I: § 1 — В. В. Ильиным; § 2 — А. С. Карминым, В. И. Свидерским; глава II — В. П. Бранским; г л а в а III: § 1 — В. В. Ильиным; § 2 — С. Ш. Авалиани, Б. Т. Алексеевым, А. М. Мостепаненко, В. И. Свидерским; глава IV: § 1 — В. В. Ильиным, И. 3. Налетовым; § 2 — В. В. Ильиным; § 3 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным; § 4 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, Л. П. Шарыпиным; глава V: § 1 — Б. В. Ахлибининским, Ф. Ф. Вяккеревым; § 2 — А. С. Мамзиным, В. П. Рожиным; § 3 — Э. И. Колчинским; глава VI: § 1, 2, 4 — Б. В. Ахлибининским; § 3 — А. А. Корольковым; глава VII: § 1 — Ф. Ф. Вяккеревым; § 2 — Ф. Ф. Вяккеревым; В. Г. Мараховым; § 3 — Ф. Ф. Вяккеревым, Л. Н. Ляховой, В. А. Кайдаловым; глава VIII: § 1 — Ю. А. Хариным; § 2, 3, 4 — Р. В. Жердевым, А. М. Миклиным.

Александр Аркадьевич Корольков , Арнольд Михайлович Миклин , Виктор Васильевич Ильин , Фёдор Фёдорович Вяккерев , Юрий Андреевич Харин

Философия
Критика чистого разума. Критика практического разума. Критика способности суждения
Критика чистого разума. Критика практического разума. Критика способности суждения

Иммануил Кант – один из самых влиятельных философов в истории, автор множества трудов, но его три главные работы – «Критика чистого разума», «Критика практического разума» и «Критика способности суждения» – являются наиболее значимыми и обсуждаемыми.Они интересны тем, что в них Иммануил Кант предлагает новые и оригинальные подходы к философии, которые оказали огромное влияние на развитие этой науки. В «Критике чистого разума» он вводит понятие априорного знания, которое стало основой для многих последующих философских дискуссий. В «Критике практического разума» он формулирует свой категорический императив, ставший одним из самых известных принципов этики. Наконец, в «Критике способности суждения» философ исследует вопросы эстетики и теории искусства, предлагая новые идеи о том, как мы воспринимаем красоту и гармонию.В формате PDF A4 сохранён издательский дизайн.

Иммануил Кант

Философия
Социология искусства. Хрестоматия
Социология искусства. Хрестоматия

Хрестоматия является приложением к учебному пособию «Эстетика и теория искусства ХХ века». Структура хрестоматии состоит из трех разделов. Первый составлен из текстов, которые являются репрезентативными для традиционного в эстетической и теоретической мысли направления – философии искусства. Второй раздел представляет теоретические концепции искусства, возникшие в границах смежных с эстетикой и искусствознанием дисциплин. Для третьего раздела отобраны работы по теории искусства, позволяющие представить, как она развивалась не только в границах философии и эксплицитной эстетики, но и в границах искусствознания.Хрестоматия, как и учебное пособие под тем же названием, предназначена для студентов различных специальностей гуманитарного профиля.

Владимир Сергеевич Жидков , В. С. Жидков , Коллектив авторов , Т. А. Клявина , Татьяна Алексеевна Клявина

Культурология / Философия / Образование и наука