Читаем Елементарните частици полностью

По времето, когато през 1957 година среща Жанин, той подготвя телевизионен репортаж, посветен на знаменитите жители на Сен Тропе. Главна героиня на този репортаж е Брижит Бардо (появата на филма „И Бог създаде жената“ през 1956-а дава началото на мита Бардо), но Марк отделя място и на артистични и литературни среди, особено на така наречената по-късно „банда на Саган“. Този свят, затворен за Жанин, въпреки нейните пари, я привлича неудържимо и по всяка вероятност тя искрено се влюбва в Марк. Убедена е, вероятно напълно основателно, че от него може да излезе велик кинорежисьор. При работата с преносима осветителна техника в своите репортажи той успява да изгради вълнуващи кадри в духа на Едуард Хопър чрез умело разместване на предметите, пресъздавайки една реалистична, спокойна и в същото време изпълнена с безнадеждност атмосфера. Чрез камерата хвърля изпълнен с безразличие поглед към знаменитости като Бардо и Саган, все едно че са калмари или раци. Не общува с никого, не симпатизира на никого и действително е обаятелен.

През 1958 година, скоро след като е изпратила Брюно при своите родители, Жанин се развежда със своя съпруг. Това става по взаимно съгласие и със споделена вина. Серж проявява щедрост и й прехвърля своя дял от клиниката 8 Кан, достатъчен да й осигури значителни доходи. Двамата с Марк се заселват в една вила в Сент Максим, но той така и не се отказва от ергенските си навици. Тя го подтиква да направи кариера в киното, той се съгласява, но не предприема нищо, а просто чака кога ще му възложат следващия репортаж. По време на организираните от нея вечери предпочита да се нахрани предварително сам, в кухнята, а след това излиза да се разходи по брега. Връща се малко преди гостите да си тръгнат, с извинението, че е трябвало да довърши спешно някакъв монтаж. Раждането на сина им през юни 1958-а видимо го разстройва. Прекарва дълги минути в съзерцание на детето, което удивително прилича на него: същите остри черти на лицето, същите изпъкнали скули и големи зелени очи. Не минава много време и Жанин започва да му изневерява. Вероятно това го е карало да страда, но трудно би могло да се твърди със сигурност, защото той все повече се затваря в себе си. Строи малки олтари от камъчета, клонки и черупки от ракообразни, после ги снима при странично осветление.

Репортажът му за Сен Тропе се радва на голям успех сред дейците на киното и телевизията, но той отказва да даде интервю за списание „Кайе дю синема“. Акциите му още повече се покачват благодарение на заснетия през пролетта на 1959-а кратък, но хаплив документален филм за групата „Салю ле копен“ и за зараждането на музикалния стил йе-йе. Игралното кино очевидно не го привлича и той на два пъти отказва да работи с Годар. По същото време Жанин започва да се среща с американци, посещаващи Лазурния бряг. В Съединените щати, и по-точно в Калифорния, се заражда нещо съвършено ново. В Исалън, недалеч от Биг Сур, се създават комуни на основата на сексуалната свобода и употребата на наркотици с психоделичен ефект, за които се предполага, че отварят вратите към подсъзнателното. Тя става любовница на Франческо ди Меола, американец от италиански произход, който познава отблизо Гинзбърг и Олдъс Хъксли и е сред основателите на една от комуните в Исалън.

През януари 1960 година Марк заминава за Китайската народна република, за да заснеме репортаж за строителството на комунистическо общество от нов тип. Завръща се в Сент Максим в късния следобед на 23 юни. Къщата изглежда празна. Ала в салона открива съвършено голо петнайсетгодишно момиче, седнало по турски върху килима на пода. На въпросите му то промърморва само „Gone to the beach…“2, след което отново изпада в апатия. В спалнята на Жанин някакъв едър брадат тип хърка, проснат напреко на леглото. Марк се ослушва и дочува нещо като плач или стенания.

Стаята на горния етаж е изпълнена с ужасна смрад; ярките слънчеви лъчи осветяват черно-белите квадрати на подовата настилка. Синът му пълзи непохватно по плочките, плъзгайки се от време на време в локвата от урина и изпражнения. Присвило очи, детето надава протяжни вопли. Когато вижда, че в стаята е влязъл човек, то прави опит да се скрие. Марк грабва в прегръдките си разтрепераното от уплаха малко същество.

Марк излиза от къщи и от най-близкия магазин купува детска седалка за колата. Написва кратка бележка до Жанин, след което настанява детето на седалката и заминава на север. Недалеч от Валанс забива по посока на Централния масив. От време на време по правите участъци се обръща да погледне в падащия здрач сина си, който спи на задната седалка, и усеща как постепенно го обзема странно вълнение.

Перейти на страницу:

Похожие книги

1. Объективная диалектика.
1. Объективная диалектика.

МатериалистическаяДИАЛЕКТИКАв пяти томахПод общей редакцией Ф. В. Константинова, В. Г. МараховаЧлены редколлегии:Ф. Ф. Вяккерев, В. Г. Иванов, М. Я. Корнеев, В. П. Петленко, Н. В. Пилипенко, Д. И. Попов, В. П. Рожин, А. А. Федосеев, Б. А. Чагин, В. В. ШелягОбъективная диалектикатом 1Ответственный редактор тома Ф. Ф. ВяккеревРедакторы введения и первой части В. П. Бранский, В. В. ИльинРедакторы второй части Ф. Ф. Вяккерев, Б. В. АхлибининскийМОСКВА «МЫСЛЬ» 1981РЕДАКЦИИ ФИЛОСОФСКОЙ ЛИТЕРАТУРЫКнига написана авторским коллективом:предисловие — Ф. В. Константиновым, В. Г. Мараховым; введение: § 1, 3, 5 — В. П. Бранским; § 2 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, А. С. Карминым; § 4 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, А. С. Карминым; § 6 — В. П. Бранским, Г. М. Елфимовым; глава I: § 1 — В. В. Ильиным; § 2 — А. С. Карминым, В. И. Свидерским; глава II — В. П. Бранским; г л а в а III: § 1 — В. В. Ильиным; § 2 — С. Ш. Авалиани, Б. Т. Алексеевым, А. М. Мостепаненко, В. И. Свидерским; глава IV: § 1 — В. В. Ильиным, И. 3. Налетовым; § 2 — В. В. Ильиным; § 3 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным; § 4 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, Л. П. Шарыпиным; глава V: § 1 — Б. В. Ахлибининским, Ф. Ф. Вяккеревым; § 2 — А. С. Мамзиным, В. П. Рожиным; § 3 — Э. И. Колчинским; глава VI: § 1, 2, 4 — Б. В. Ахлибининским; § 3 — А. А. Корольковым; глава VII: § 1 — Ф. Ф. Вяккеревым; § 2 — Ф. Ф. Вяккеревым; В. Г. Мараховым; § 3 — Ф. Ф. Вяккеревым, Л. Н. Ляховой, В. А. Кайдаловым; глава VIII: § 1 — Ю. А. Хариным; § 2, 3, 4 — Р. В. Жердевым, А. М. Миклиным.

Александр Аркадьевич Корольков , Арнольд Михайлович Миклин , Виктор Васильевич Ильин , Фёдор Фёдорович Вяккерев , Юрий Андреевич Харин

Философия
Критика чистого разума. Критика практического разума. Критика способности суждения
Критика чистого разума. Критика практического разума. Критика способности суждения

Иммануил Кант – один из самых влиятельных философов в истории, автор множества трудов, но его три главные работы – «Критика чистого разума», «Критика практического разума» и «Критика способности суждения» – являются наиболее значимыми и обсуждаемыми.Они интересны тем, что в них Иммануил Кант предлагает новые и оригинальные подходы к философии, которые оказали огромное влияние на развитие этой науки. В «Критике чистого разума» он вводит понятие априорного знания, которое стало основой для многих последующих философских дискуссий. В «Критике практического разума» он формулирует свой категорический императив, ставший одним из самых известных принципов этики. Наконец, в «Критике способности суждения» философ исследует вопросы эстетики и теории искусства, предлагая новые идеи о том, как мы воспринимаем красоту и гармонию.В формате PDF A4 сохранён издательский дизайн.

Иммануил Кант

Философия
Социология искусства. Хрестоматия
Социология искусства. Хрестоматия

Хрестоматия является приложением к учебному пособию «Эстетика и теория искусства ХХ века». Структура хрестоматии состоит из трех разделов. Первый составлен из текстов, которые являются репрезентативными для традиционного в эстетической и теоретической мысли направления – философии искусства. Второй раздел представляет теоретические концепции искусства, возникшие в границах смежных с эстетикой и искусствознанием дисциплин. Для третьего раздела отобраны работы по теории искусства, позволяющие представить, как она развивалась не только в границах философии и эксплицитной эстетики, но и в границах искусствознания.Хрестоматия, как и учебное пособие под тем же названием, предназначена для студентов различных специальностей гуманитарного профиля.

Владимир Сергеевич Жидков , В. С. Жидков , Коллектив авторов , Т. А. Клявина , Татьяна Алексеевна Клявина

Культурология / Философия / Образование и наука