Читаем Фани Хил или мемоарите на една лека жена полностью

Краката й все още допираха земята, когато той с най-нежно внимание, сякаш боейки се да не я обиди или шокира, бавно започна да надига фустите й, в следващия миг, като по сигнал, Луиза и Емили, обзети от палаво настроение, хванаха всяка по един крак и ги вдигнаха високо, широко отворени. Така пред очите ни се разкри най-прекрасната гледка на женските прелести. Компанията, с изключение на мен, ги беше виждала не веднъж, и въпреки това, всички изглеждаха така поразени, изненадани и очаровани, сякаш ги виждаха за първи път. Такава красота има привилегията да изглежда вечно нова. Бедрата й бяха дотолкова съвършени, че само малко повече или по-малко плът по тях, би нарушила безупречната им симетрия. Но това, което безкрайно обогатяваше гледката и украсяваше закътаното ъгълче, образувано там, където те се срещат под възможно най-мекото, заоблено чисто бяло коремче, беше миниатюрната бразда, направена от природата между двете надигнати лехички с пухкав мъх. Не, нищо на света не може да бъде по-изящно изработено от този срез, а тъмнеещата сянка на мекия мъх около него му придаваше трогателна топлота, нежен завършек, не, невъзможно е да се опише с думи, нито да се нарисува. Нейният истински влюбен кавалер, който беше останал захласнат и погълнат от гледката достатъчно дълго, за да можем и ние да й се насладим (без никак да му се зловиди нашия интерес!) най-сетне се зае с материалната част на удоволствието и като дръпна ленената си риза, която досега закриваше собствените му прелести, изложи на показ нещо така огромно на размер, че заслужаваше да бъде обявено за истински военен герой. Той самият впрочем беше съвършен джентълмен, при това в силата на младостта си. Заставайки между краката на Хариет, които все още бяха вдигнати и разкрачени широко от двете й приятелки, с едната си ръка той полека разтвори устните на тази чувствена уста, чудо на природата, а с другата прихвана оръжието си и го насочи надолу към съблазънта; по такъв начин устните, задържани отворени, поеха широката коралова глава и като я намести вътре, той постоя малко така, а момичетата отпуснаха постепенно краката, докато те обгърнаха хълбоците му и се задържаха там, и сега, сякаш за да удължи насладата, той започна да навлиза съвсем бавно, инч по инч, докато инструментът му потъна докрай в меката лаборатория на любовта, а мъхът на двамата се допря и отърка един в друг. Междувременно ние наблюдавахме огромния ефект от преливането на огромната му енергия в момичето — колкото по-надълбоко навлизаше той, толкова повече пламенееше и сияеше тя. Лицето й и цялото й тяло се оживиха, нежната руменина на бузите й потъмня до наситен кармин, естествено искрящите й очи засветиха десетократно по-силно, доскорошната леност бе изчезнала и сега тя цялата трептеше и се движеше. В този миг той нежно я затисна и прикова под себе си така, че да не може да мърда, и задвижи бавно тежкото оръдие напред-назад, докато тя — развълнувана, напрегната и неспособна да се сдържа повече — се мъчеше да се освободи и да отговори на забързващите му движения; в следващия момент напиращото удоволствие я доведе до състояние на непоносима наслада и тя внезапно се изтръгна от здравата му прегръдка, размята ръце и крака като в гърч, а той от своя страна още повече ускори тласъците, дишайки спазматично; двамата размениха горещи въздишки и кратки измъчени стонове, очите им се стрелкаха невиждащи — налице бяха всички ясни признаци на доближаващия сладък край. И той дойде; баронетът поведе екстаза и тя веднага се присъедини, сякаш прихващайки симптомите от него, те сляха устни в огнена целувка, той изпадна в агонията на блаженството, при което извърши още няколко трескави движения, а тя му отговори с изблик на нежни отзивчиви движения, докато една последна тръпка пробяга по крайниците им, слети в едно, и те се отпуснаха неподвижни, останали без дъх, умиращи от сладка наслада, и тогава изведнъж нейните клепачи затрептяха, а погледът й се отправи нагоре, така че само бялото на окото просветна, устата й се открехна безпомощно с език, отпуснат зад долната редица на белите й зъби, докато рубинените й устни грееха ярко червени. Как да не се загледаш? Любимият й я хвана в ръце и я разтърси, тя дойде на себе си, после той трепна още веднъж, отделяйки последната капка, и двамата се целунаха с израз на напълно задоволени желания, но вечно жадна любов.

Веднага щом той свърши, аз притичах и седнах на кушетката до нея, вдигнах главата й, която тя нежно отпусна на скута ми, сякаш объркана и засрамена от станалото, докато малко по малко се съвзе и прие чаша ободряващо вино от моя кавалер, който отиде да я донесе, докато нейният се обличаше и закопчаваше, след което двамата станаха и, нежно прегърнати, се присъединиха към наблюдаващите встрани.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
Том 7
Том 7

В седьмой том собрания сочинений вошли: цикл рассказов о бригадире Жераре, в том числе — «Подвиги бригадира Жерара», «Приключения бригадира Жерара», «Женитьба бригадира», а также шесть рассказов из сборника «Вокруг красной лампы» (записки врача).Было время, когда герой рассказов, лихой гусар-гасконец, бригадир Жерар соперничал в популярности с самим Шерлоком Холмсом. Военный опыт мастера детективов и его несомненный дар великолепного рассказчика и сегодня заставляют читателя, не отрываясь, следить за «подвигами» любимого гусара, участвовавшего во всех знаменитых битвах Наполеона, — бригадира Жерара.Рассказы старого служаки Этьена Жерара знакомят читателя с необыкновенно храбрым, находчивым офицером, неисправимым зазнайкой и хвастуном. Сплетение вымышленного с историческими фактами, событиями и именами придает рассказанному убедительности. Ироническая улыбка читателя сменяется улыбкой одобрительной, когда на страницах книги выразительно раскрывается эпоха наполеоновских войн и славных подвигов.

Артур Игнатиус Конан Дойль , Артур Конан Дойл , Артур Конан Дойль , Виктор Александрович Хинкис , Екатерина Борисовна Сазонова , Наталья Васильевна Высоцкая , Наталья Константиновна Тренева

Детективы / Проза / Классическая проза / Юмористическая проза / Классические детективы