Читаем Фани Хил или мемоарите на една лека жена полностью

Сега кавалерът на Емили я покани да покажат и те своя танц, при което неговата почти прозрачно бяла и руса любима се изправи с готовност. Наблюдавах преливането на роза и лилия в цвета на кожата й — този нежен здрав тен, с който се гордеят селските момичета и си мислех, че ако някой заслужава името красавица, това е тя — една от най-поразителните руси красавици.

Кавалерът й започна, както стояха прави, да освобождава гърдите й от дрехата, пускайки ги на свобода, както природата ги е създала, и когато те изцяло се показаха, сякаш допълнителна светлина обля стаята — толкова блестящо бели бяха, на вид твърди като мрамор, те прекрасно оформяха пазвата й, и именно този мраморен гланц допринасяше за ефекта на сияйна белота. Кой би могъл да се въздържи да не докосне толкова привлекателни прелести? И той наистина докосна гърдите й, отначало ръката му полека се плъзна по плътта като по коприна, после ги притисна и еластичната им мекота за миг поддаде, но веднага след това се изглади, отскачайки под натиска на ръката му, такава беше плътта на цялото й тяло — приятно пълна и плътна, приканваща да бъде докосвана и притискана. След като се насити с такъв вид игрива наслада, той събра фустите й на сноп и ги надигна към кръста й, където ги подпъхна в колана, а тя остана така — полугола, с леко пламнало лице и сведен поглед, но нямаше от какво да се срамува, защото тялото й бе триумф на съкровищата на младостта и красотата, победоносно разкрити в този миг. Краката й бяха съвършено оформени, а бедрата, които държеше стиснати — толкова бели, гладки и налети с твърда плът, че нищо не би могло да предложи по-добра препоръка на пръстите за удоволствие при допир, и той съответно не се въздържа да не ги погали. После, отстранявайки нежно ръката й, която тя, поради естествената първа реакция на срамежливост, бе поставила там, ни откри първо част, а веднага след това и цялата картина на онази мека тясна цепнатинка, минаваща по своята къса пътечка отпред и скриваща се отдолу между бедрата, достатъчно бе да видим ресните от светло-кестеняви косъмчета, чиято нежна сянка подчертаваше белотата на заобикалящата плът, за да се възхитим. Обаче сега кавалерът й се опита така, както тя стоеше пред нас, да разтвори бедрата й, за да ни предостави цялостен изглед към централната част на тази привлекателна сенчеста област, но не успявайки да го постигне в това положение, той я поведе към кушетката и бавно я повали на една страна, като същевременно държеше ръцете й кръстосани зад гърба й, докато главата й легна на възглавницата, а после я обърна по гръб, вдигна нозете й и широко ги разтвори, и така, с ръце под нея, тялото й се издигаше, предлагайки цялостна гледка чак до задните й части. Те бяха заоблени и гладки, приличаха на две живи преспи сняг и великолепно пълнеха очите, които после се плъзваха като по заповед към пукнатината между двете бели скали и спираха върху тясната долчинка и закътаната в нея пещеричка, която придаваше завършек на пейзажа, полуотворила се поради придръпването на разкрачените нозе, така че приятната й, розовееща вътрешност се виждаше доста добре, а контрастът между цвета й и околната белота напомняше на розов разрез в бял сатен. Кавалерът й, който беше на около тридесет години, показваше склонност към напълняване, но съвсем не неприятна, напротив, пълнотата му отиваше и сякаш намекваше за склонността му към такъв род забавления. След като я целуна няколко пъти, той извади еректиралия си инструмент, чиято изключителна дължина не беше пропорционална на ширината му, нещо изненадващо в неговия случай, защото такава форма не е обичайна за пълен джентълмен, и заби сабята до дръжката, като същевременно от тежестта му нейните заоблени части се разляха, а телата им плътно се допряха в топъл контакт, несъмнено много приятен, докато ръцете му си играеха с прелестните й гърди. Тя беше скрила лицето си във възглавницата, но по едно време се извърна, надигна главата си и с най-сладка усмивка го целуна, после пак се отпусна пасивно в прегръдките му, а той непрекъснато тласкаше мощно в гонитба на наслаждението, от което плътта й пружинираше под него, после той се отдръпна малко и видяхме белия жезъл как се появява и изчезва между хълмчетата, а после пак се доближи плътно до нея и скри гледката от погледа ни. Ръцете му слязоха от гърдите й и обхванаха белите полукълба, които той стисна здраво, докато накрая с един последен, горещ тласък достигна върха с такова непреодолимо щастие, че рухна върху партньорката си като убит, а тя, затисната под тежестта му, едва си пое дъх, но щом той се понадигна, тя бързо се извъртя, измъквайки топлото гнездо на насладата изпод сабята му, но той веднага я притисна отново с тялото си, дишайки тежко и така двамата завършиха изпълнението си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
Том 7
Том 7

В седьмой том собрания сочинений вошли: цикл рассказов о бригадире Жераре, в том числе — «Подвиги бригадира Жерара», «Приключения бригадира Жерара», «Женитьба бригадира», а также шесть рассказов из сборника «Вокруг красной лампы» (записки врача).Было время, когда герой рассказов, лихой гусар-гасконец, бригадир Жерар соперничал в популярности с самим Шерлоком Холмсом. Военный опыт мастера детективов и его несомненный дар великолепного рассказчика и сегодня заставляют читателя, не отрываясь, следить за «подвигами» любимого гусара, участвовавшего во всех знаменитых битвах Наполеона, — бригадира Жерара.Рассказы старого служаки Этьена Жерара знакомят читателя с необыкновенно храбрым, находчивым офицером, неисправимым зазнайкой и хвастуном. Сплетение вымышленного с историческими фактами, событиями и именами придает рассказанному убедительности. Ироническая улыбка читателя сменяется улыбкой одобрительной, когда на страницах книги выразительно раскрывается эпоха наполеоновских войн и славных подвигов.

Артур Игнатиус Конан Дойль , Артур Конан Дойл , Артур Конан Дойль , Виктор Александрович Хинкис , Екатерина Борисовна Сазонова , Наталья Васильевна Высоцкая , Наталья Константиновна Тренева

Детективы / Проза / Классическая проза / Юмористическая проза / Классические детективы