Фани Хил или мемоарите на една лека жена

И така, щастливи до дъното на сърцата си, щастливи в сетивата си и в чувствата си, нямаме сили, нито разум да формулираме идея за по-голямо удоволствие, от това, чиито плодове берем в момента.

Чарлз, целият разтреперан от конвулсии на екстатично удоволствие, с най-нежни огньове в очите, ме уверява в съвършеното съгласуване на радостта, изпълнила ме така дълбоко, докоснала ме така витално, отнела и дала ми толкова много в едно, струва ми се, че двамата сме едно цяло — слели душа и сърце, така че той съм аз и аз съм той.

Но цялото удоволствие, както и животът, трае твърде кратко и ни напомня, че сме смъртни, защото сега сладката агония дава признаци за настъпването си и скоро следва последният тласък на моя любим, с който той изстрелва с най-прочувствена страст и екстаз успокояващата балсамена течност, която отприщва соковете на радост и от моя страна, уталожва сластолюбивия ни плам и удавя за малко удоволствието ни. Но само за да се появи отново, още по-ненаситно! Защото Чарлз, верен на природните закони, изригвайки с един въздъх, замира в неизбежен транс, но отново възстановява духа си и скоро е готов да ми даде доказателства за неуморимата пъргавина на инструмента си, поради любовта, а може би и дългото въздържание той е така настроен за наслади, че сякаш ще експлодира всеки миг, не след дълго отново се запознавам с твърдия си приятел. Възобновявайки с нова сила действията, без да променяме положението си, изиграваме същото представление със същото наслаждение и хармония, нашият плам, като любовта ни, не знае спад, нито умора, и щом идва следващият прилив, любимият ме потапя отново в млечната течност, щедро изливаща се от препълнените му овални резервоари, а аз, с конвулсивна хватка, я задържам, с което още повече увеличавам удоволствието му, а той ме люлее в ритъма на движенията си с инстинктивна нежност и привързаност, която може да се сравни само с майчината, и както майката кърми детето си и се радва на движенията на бузките и устничките му, а млякото й потича по-обилно, колкото по-силно суче то, така и в любовния акт колкото по-силно стискам инструмента на удоволствие, толкова по-голяма наслада изпитва той и по-обилно лее млечната течност.

Неговата енергия нямаше край, двойното разтоварване ни най-малко не изтри желанията му, дори не ги успокои; на тази възраст желанията са сила. Тогава той се устреми за трети път към смайващия триумф, пак без да излиза от уютното убежище; но със загриженост, естествена за истинската любов, аз го помолих да не се пренапряга и съответно да даде почивка и на двама ни, което и постигнах най-накрая, но не преди да завърши започнатото.

Остатъка от нощта прекарахме в неуморима страст и отпразнуване на щастливата ни среща, на сутринта станахме доста късно, но бяхме весели и бодри, макар че се бяхме лишили от почивка; любовните удоволствия за хората са като победата за армията — опияняващи, освежаващи, съживяващи.

Пътуването ми из провинцията отпадна, дадохме нареждане главите на конете да се обърнат към Лондон, веднага след закуска напуснахме страноприемницата и потеглихме, разбира се, не преди да се разплатя щедро със собственичката за голямото щастие, което изпитах там.

Чарлз и аз сега бяхме в каретата, капитанът и моята придружителка ни следваха във файтон, нает специално за тях, за да си осигурим удобството на уединението.

Тук, на пътя, след като безредието на чувствата ми се поуспокои, аз разказах на Чарлз за живота си през времето на раздялата ни, изслушвайки разказа ми за събитията, в които ме бе въвлякла нуждата, той ми изрази съчувствие и ни най-малко не бе шокиран, защото, като знаеше как ме е оставил, беше напълно подготвен да научи истината.

Но когато отворих дума за материалното си състояние, и с искреност, която бе естествена в отношенията ни, го помолих да приеме помощта ми, може да Ви се стори, че не съм обективна поради страстта си, но той наистина постъпи много деликатно; ще се задоволя само да Ви кажа, че след като категорично отхвърли идеята за щедро, безусловно дарение, което дълго го умолявах да приеме, докато накрая, подчинявайки се на заповедите му (защото аз упорствах, докато той не наложи правото си на суверенен авторитет, което любовта му бе дала над мен), аз се съгласих да се откажа от молбите и протестите си, с които нищо не можах да постигна, освен че той ги прие като уронване на достойнството му и се опитах да подходя другояче, колкото и несправедливо да бе за мен, а именно, да го накарам да помисли дали всъщност унижение за него не е бартерната сделка: чест срещу порок, не е ли причина богатството ми той да желае да се ожени за бивша проститутка и да направи своя жена онази, която считаше за прекалено голяма чест дори това, че е негова държанка?