Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Но взаимното любуване ни доведе до необходимост да преминем към действия и Чарлз, след кратка игра, надигна фустите ми и свали долната си риза, излагайки съкровището на мъжките си гърди близо до пазвата ми, и двете биещи неспокойно от най-нежни предчувствия, усещането от топлото му голо тяло, допиращо се о моето, отне и последните мисли от главата ми и предостави пълна свобода на душата ми да възприема и най-тънките нюанси на удоволствието, които изпитвах безкрайно по-силно не просто поради близостта ми с другия пол, а защото бях с определена, най-желана личност, съзнанието за което разтупкваше лудо сърцето ми, отдадено завинаги на Чарлз; никога никаква част от него не бе принадлежала на друг, въпреки че бях жертвала тялото си от природна необходимост, отстъпчивост или интерес. Но, о, какво ставаше с мен сега, когато силите на наслаждението бушуваха над мен и в мен, когато разгорялата се страст не позволяваше преструвки; усещайки тогава твърдия жезъл, обрал трофеите на девствеността ми, да натиска върху едно от бедрата ми, аз, обзета от истинска любовна свенливост, стоях нерешително като същинска девица, застинала сякаш в най-странен транс.

Вярвам, че и преди съм споменавала, какво е усещането от навлизането на тази част от мъжкото тяло в мястото, предназначено да я приеме; в самата природа на този акт има нещо неподражаемо патетично. Нищо не може да бъде по-скъпо от този допир, няма по-приятно усещане от това. Помислете си само, както любовта мисли, какво всеобемащо сетивата ни изживяване е това, особено в централното средоточие на наслаждението, когато след дълго лишение, то почувства възпламеняващия натиск на скиптъра, който ни командва, но още по-скъп е той, когато принадлежи на любимия, наречен единствен измежду целия свят. Сега, в момента на най-мощна твърдост, той ме подчиняваше с активността си, с нещо така приятно, че не знам какви думи да използвам, за да го опиша. Съзнанието, че принадлежа напълно на моя безкрайно любим младеж така ме вълнуваше и така силно отекваше в душата ми, че някъде из дълбоко извираше непоносимо нежно привличане, това не беше просто блаженството от любовните тласъци, а отдаване, посвещение на любимия в точката на приемане. Тук, концентрирани като слънчеви лъчи под лупа, горяха, пареха и бушуваха страсти, отприщени от любовта; накратко, желанията ни бяха достигнали такава висока и напрегната степен, че аз не бях на себе си, дишах на пресекулки и ми се струваше, че чак ми прилошава от наслада. Главата ми бе празна, само чувствата и сетивата ме командваха, отново бях с любимия — някъде далеч в океана от блаженство плуваше моят малък плавателен съд, твърде тесен да задържи ценния товар, аз лежах отнесена, погълната, загубена в морето на удоволствието, умираща от непоносимо щастие.

В следващия миг Чарлз ме извади за кратко от екстатичната отнесеност, като се оплака нежно, сред порой от целувки, от позата ми, която не бе най-благоприятна за желанията му, при което аз осъзнах, че той е нетърпелив да получи достъп, и неговото настояване ме накара да се разкая, че толкова дълго съм позволила любимия да остане отвън, но колко е сладко да поправиш такава грешка! Бедрата ми, сега послушни на зова на природата и любовта, с радост се разтвориха и с готовност се подчиниха да осигурят мек вход към любовния проход. Виждам, усещам кадифения връх! … Той навлиза в мен мощно и нежно … О, перото ми пада от екстаза, така ясно представящ се пред вътрешния ми взор! Не мога да го опиша, тази задача е над възможностите ми, нямам сила, нито въображение, трябва ми божествено вдъхновение, за да обрисувам пламъците на най-сладкото и най-благородното от всички наслаждения, момента, когато триумфално си пробива път, докато стигне до края и изпрати чрез искрите в очите си любовен огън върху мен, който лумва във всяка моя вена и пора — невероятно блаженство!

Сега вече съм пронизана от любовната стрела до перото в самия й край, устните, помнещи най-първото докосване на този инструмент, го обхващат като в прегръдка на благодарност и жадно се впиват в него, и всяка фибра бърза да се притисне в него и бърза да получи от неговата компресивна енергия своя дял от блажения допир.

За миг спираме, за да оставим сетивата си да се насладят на най-висшето удоволствие от съзерцанието в този най-интимен момент на сливане, след което естественото нетърпение отново ни пришпорва към действия. Неговите тласъци стават все по-мощни и моето тяло отговаря с извивки и повдигания, наслаждението става все по-силно, докато гласовете ни, сладострастно смесвайки се, дават израз на докосванията ни … о, какво докосване … превъзходно … точно така! … А сега! Сега аз го чувствам в сърцето си! Любовта се разлива и превзема царското място в пира на удоволствието. Любов! Солта на земята! И наистина, без нея, удоволствието, колкото и да е голямо, си остава вулгарно, дори когато го изпитва крал, защото несъмнено само любовта е способна да го облагороди, изтънчи и възвиси.