Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Щом се видях собственичка на неочакваното богатство, усетих по-осезаемо от всякога колко скъп ми е Чарлз; разкошът не можеше да ме ощастливи, докато той не го споделеше с мен. Най-неотложна грижа, следователно, бе да се опитам да го открия, и след дълги издирвания успях да науча, че баща му е починал и че Чарлз е достигнал до местоназначението си в Южните морета, където, намирайки имението, за което бил изпратен, смалено и обедняло до незначително, поради загубата на два кораба на вуйчо му, натоварени със стока, тръгнал да се връща с остатъка и може, в най-добрия случай, след няколко месеца да пристигне в Англия, от която по време на разследването ми, бе отсъствал вече повече от две години. Цяла вечност за любовта!

Не можете да си представите с каква радост прегърнах надеждата да видя отново насладата на сърцето си. Но тъй като трябваше да чакам месеци наред, реших, за да се отвлека от мисли и да приспя нетърпеливостта си, да предприема едно пътуване до Ланкашир с екипаж подхождащ на положението ми, с единствената цел да посетя родното си място, от което пазех скъпи спомени, и естествено да се покажа там с целия си блясък, особено след като Естер Дейвис бе разпространила слухове, че съм била изпратена на плантациите1, понеже явно не бе успяла да измисли никакво оправдание за това, че ме бе оставила безсърдечно в страноприемницата. Имах и друго намерение: да потърся роднините си, макар че не знаех да имам някакви, освен може би много далечни, и да ги подпомогна в ролята си на благодетелка. Между другото, понеже имението на г-жа Коул се намираше по пътя ми, смятах да посетя и нея.

Взех със себе си за компания само една дискретна почтена жена от моята прислуга и едва бяхме влезли в една страноприемница на около двадесет мили от Лондон, където щяхме да вечеряме и да прекараме нощта, когато се разрази такава силна дъждовна буря, че останахме благодарни, задето сме намерили подслон, преди да започне.

Бурята продължаваше вече от около половин час, когато аз се сетих, че трябва да дам едни нареждания на кочияша и изпратих да го повикат, и понеже ми хрумна, че калните му обувки ще изцапат чистата стая, в която бях настанена, слязох по стъпалата до трапезарията, където беше той; докато разговарях с него, със страничното си зрение забелязах двама конника, мокри до кости, явно принудени от бурята да потърсят подслон, единият тъкмо питаше дали могат да получат чисти дрехи, докато техните изсъхнат. Но, о, небеса! Кой може да изрази какво почувствах при звука на гласа му, как бях пронизана в сърцето и как подскочих, сякаш от болка! Обърнах погледа си в посока към лицето, от което идваше този глас, и информацията бе потвърдена, въпреки дългото отсъствие и различното облекло, сега и безформено от дъжда — облекло на конник: права яка, шапка с периферия, провиснала от влагата … но кое би могло да убегне на внезапно разтревожените сетива, водени от любовта? Възторгът, който ме обхвана, бе чужд на всякакви разсъждения и преструвки; в същия миг, с бързината на изстрелян куршум под влияние на разбушувалите се в мен емоции, аз се хвърлих в прегръдките му, викайки, обгърнала врата му с две ръце:

Живот мой! … Душа моя! … Чарлз, любими! — след което, безсилна да кажа нещо повече, припаднах от прекалената радост и изненада.

Съвземайки се от припадъка, открих, че се намирам в ръцете на моя чаровник, бяхме в салона, заобиколени от тълпа, събрана от събитието около нас, но веднага, по сигнал на дискретната собственичка, която помисли, че съм намерила съпруга си, хората се разпръснаха и ни оставиха на екстаза на срещата ни, радостта от която многократно надмина всички скърби, които бях преживяла след жестоката ни раздяла.