Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Ще бъда откровена и ще Ви обясня как се разви познанството ни, положително невинно в началото, но по-късно преминало в не съвсем платонично увлечение, както би следвало да се очаква от моя начин на живот и най-вече, от онзи принцип на електричеството, който рядко не успява да предизвика пожар, щом половете се срещнат. Ще Ви кажа само, че тъй като възрастта не бе потиснала влечението му към нашия пол, нито го бе лишила от възможността да доставя наслаждение, защото при него недостигът на младост се компенсираше от големия му опит, приятните му маниери и особено от чудесното му умение да докосва сърцето и разума ми, което, признавам, ме ласкаеше. Той ми казваше, че притежавам немалко качества, които заслужават уважение, окуражаваше ме да усъвършенствам говора и обноските си, които оттогава се подобриха до сегашното прилично ниво на изисканост; той пръв ми обърна внимание на факта, че насладите на ума са по-висши от тези на тялото, но че от друга страна двете не си противоречат и са напълно съвместими, защото сладостта и разнообразието на едните служи да подсили и възвиши другите — нещо, което само сетивата или само умът поотделно не могат да постигнат.

Самият той се определяше като рационалист-сенсуалист и бе достатъчно мъдър да не се срамува от човешките удоволствия; той наистина ме обичаше, обичаше ме с достойнство и по начин, еднакво различен и от ревнивото мърморене, иначе така неприятно характеризиращо напредналата възраст, и от вдетиненото оглупяване, което е чест спътник на подобни връзки, и което той осмиваше, като го сравняваше със стар козел, опитващ се да имитира скокливостта на младо яре.

Накратко, всичко, което не можеше да се върне на неговата възраст, бе поправено от наличието на много други предимства, така че, поне пред мен, той даде доказателство за това как, при добро желание, като се правят известни отстъпки и с полагаемото се внимание (нека тези от неговата възраст не забравят, че няма как да не им струва повече усилия това, което младите в естествената пролет на живота си получават с лекота) насладата идва при всяка възраст, също както плодовете извън сезона изискват повече усилия и време, за да се доставят.

С този джентълмен, който скоро след първата ни среща ме прибра в дома си, живях осем месеца, през което време с кротост и съгласие заслужих доверието и любовта му, както и с поведение, лишено от всякакви преструвки, основано само на искреното ми уважение към него; той се привърза толкова силно към мен, че след като първоначално ме подсигури с щедра парична сума, продължи да изпитва все по-нежни чувства към мен и накрая, написвайки автентично завещание, ме направи негова единствена наследница, след което не живя и два месеца, отнесен от жестока настинка, която хвана, докато неразумно стоя на отворен прозорец, разтревожен от съобщения за пожар през няколко улици от дома ни и остана доста време така, разгърден и изложен на фаталното влияние на влажния нощен въздух.

След като изпълних задълженията по починалия си благодетел, отдавайки му непресторена скръбна почит, която времето промени в нежен, благодарен спомен за него, който винаги ще пазя, аз се почувствах поуспокоена от перспективите, които се откриваха пред мен, ако не за щастие, то поне за богатство и независимост.

Бях в разцвета на младостта си (още нямах деветнадесет), а вече притежавах състояние, за което не бях и мечтала, но неочакваното ми издигане съвсем не завъртя главата ми: моят благодетел ме бе подготвил добре, на неговите съвети дължах сега умението си да управлявам огромната си собственост, той беше забелязал икономичността ми, на която още г-жа Коул ме бе учила и това му послужи като подтик да ми предаде уроци по стопанисване на имот.

Но уви, колко лесно радостта ми от голямото задоволство, че притежавам състояние и имот, се замени с отровна мъка. Това бе огромната и справедлива мъка, извираща от спомените за единствения истински обичан, но сега отсъстващ от живота ми мъж — Чарлз.

Бях се отказала напълно от всякакви надежди да го видя, отникъде не бях чувала нищичко за него след раздялата ни, която не беше по негова вина, защото той бил писал няколко писма, но те се загубили, и все пак не можех да го забравя. От всичките ми приключения нито едно не бе оставило върху сърцето и една стотна от отпечатъка на силната любов-страст, която изпитвах към него.