Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Моят кавалер се бе съблякъл по долна риза, и като се наведе, усмихнат ми каза да надникна под открехналата се пазва, където нещото се издигаше или спадаше според движенията, които извършваше собственикът му, но скоро беше накарано да застане мирно за почест, защото кавалерът ми се съблече гол-голеничък като Купидон и гордо ми показа, че е в пълна готовност да го приложи към мен незабавно; но макар че красивата му форма бе достатъчна да ме запали, а и аз бях както природата ме е създала, приятният въздух и близкото поточе ме накараха да отложа някои неща за по-късно и аз предложих първо да се изкъпем, намеквайки, че малко отлагане само би увеличило удоволствието след това. Тогава се хванахме за ръце и тръгнахме напред към водата, давайки на приятелите си пример за целомъдрие, към което те бяха започнали да показват признаци на пренебрежение, и влязохме в поточето до шия, където хладината на водата донесе на сетивата ми свежест и облекчение от зноя на сезона и предизвика внезапна радост и живост в мен, а разбира се и още по-голяма охота за сладострастни наслаждения.

Докато ние палувахме като деца във водата, пръскахме се и се закачахме, Емили и нейния партньор се занимаха с нещо подобно на брега. Моят кавалер измисляше какви ли не номера: потапяше се, хващаше ме за крака под водата, аз пищях и се смеех и гледах да не му остана длъжна. Накратко, отдадохме се на невинни забавления; постепенно ръцете му ставаха по-дръзки и зашариха по всяка част на тялото ми — шията, гърдите, корема, бедрата и така нататък — всичко скъпо на въображението под претекст, че ги мие и търка; сега стояхме натопени до кръста; поради прозрачността на водата разликата в пола ни ясно се виждаше и той се опита с пръсти да проникне там, където водата не успяваше, в същото време ме накара да опипам инструмента му, който беше така напрегнато настроен, че не търпеше никакво бавене, затова той ме обгърна с ръце през врата и се опита да си пробие път, въпреки че заобикалящата вода беше стегнала входа и наистина успя дотолкова, че усетих приятното разпъване на долните ми устни от навлизащия с труд инструмент; независимо, че не харесвах този неудобен начин за наслада, не го прекъснах, за да правим компания на Емили и нейния кавалер, който, станал нетърпелив от закачки и игри, беше я завел на една от пейките и й преподаваше урок за разликата между шега и истина.

Там, сложил я на коленете си, той плъзгаше ръка по снежнобялата й кожа, която сега още по-силно блестеше, поръсена с росни капчици, на допир като полирана слонова кост, особено върху кълбата с рубинени зрънца, които са така любими на мъжките пръсти, а с другата си ръка сладострастно изследваше тайните на природата с цел да отвори път за инструмента си, застанал прав между бедрата му в демонстрация на желание за незабавна атака, която нежната Емили, в игриво настроение, нарочно отлагаше, преструвайки се, че се плаши и не иска удоволствието, по което въздиша той, но играеше толкова сладко, че го докара до десетократно по-силно желание, очите й, премрежени от разнежена леност, изразяваха едновременно присмехулен отказ и силно желание, и сладостта й бе още по-пикантна от провокиращата й срамежливост, умението й да го насърчава и все пак държи на разстояние бе така привлекателно, че не можеше да й устои, целуваше я жарко и несдържано, а тя се съпротивляваше и от боричкането и на двамата несъмнено ставаше още по-приятно.

Така Емили, която беше кралица на любовното изкуство по природа, без да го е изучавала специално, си играеше с кавалера — ту поддаваше, ту се отдръпваше и пак така, и пак; а цялата тази игрива борба, опитите й уж да се освободи от прегръдките му, глезеното й цупене — всичко това имаше една мъдра цел: да увеличи броя на докосванията помежду им и да засили напрежението от очакването; тя разбира се съвсем нямаше намерение да го отблъсне и той знаеше това; докато протичаше играта им на противници, той все по здраво я обхващаше в ръцете си, както лоза увива с пипалцата си кола, до който е засадена, така че в крайна сметка ефектът беше същият, както когато Луиза се бореше да се откопчи от идиота, само дето сега мотивите бяха различни.

Междувременно те се потопиха във водата, от която кожите им поруменяха — и двамата еднакво бели и с такива гладки тела, че като си преплетяха крайниците, трудно можеше да се разбере кой на кого е, освен по мускулите на по-силния пол.