Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Що се отнася до идиота, чието невероятно оръдие успешно проведе атаката, сега неговото изражение отново бе станало глупаво или по-скоро траги-комично, защото в него имаше тъжно-жалостиво неразбиране, добавено към естествената му тъпота и той стоеше, провисил етикета на мъжествеността си, който дори отпуснат и успокоен, стигаше до средата на бедрата му — ужасен и в падението си инструмент, а обезсърченият му поглед се местеше ту към внезапно сразения му борец, ту към Луиза, сякаш очакваше да му върне нещо, което преди малко му е дала. Но скоро жизнеността му се възвърна, разнасяйки мъглата на слабост и отпадналост, които законът на удоволствието предизвиква у всеки, и отново кошничката с цветя се превърна в главна негова грижа и тревога. Аз я потърсих и му я донесох, докато Луиза оправяше роклята си, а след това тя го зарадва може би повече от преди малко, като изкупи всичките букети, което беше най-подходящото решение в случая, тъй като ако му дадеше подарък, майка му би се усъмнила и някой можеше да проследи произхода и мотивите за такъв подарък.

Не знам дали е имало друга любовна среща между Луиза и него, но да си призная, не вярвам. Тя задоволи прищявката си и насити до втръсване желанието си от един път, който слава богу нямаше други последици, освен дето младежът изразяваше несдържана радост, щом я видеше на улицата, но паметта му бе толкова слаба, че скоро забрави случилото се в полза на следващата жена, изкушена от плъзналите слухове за невероятните му способности.

ДЕСЕТА ЧАСТ

Самата Луиза не остана при г-жа Коул дълго след тази случка (за която, впрочем, не посмяхме да й се похвалим от страх, че няма да я одобри), защото срещна един млад мъж, който се влюби в нея и замина с него в чужбина, като събра набързо дрехите си още на другия ден, след като предупреди г-жа Коул, че напуска, и, доколкото знам, до последно запази пълна дискретност относно миналото си; оттогава нямам вест от нея.

Но три дена след нейното заминаване двама много красиви джентълмени — специални любимци на г-жа Коул, ползващи безплатно услугите й, поискаха съгласието й двете с Емили да участваме в забавление в една малка, чудесно обзаведена къща, принадлежаща на единия от тях, разположена на брега на Темза, откъм Съри.

Всичко беше уредено, денят беше хубав, летен, малко прекалено горещ, и след обяда потеглихме, така че стигнахме до мястото на срещата около четири следобед, където бяхме въведени от нашите кавалери в спретната къща, тип павилион, и седнахме да пием чай в отлично настроение, създадено от прекрасното време и духовитото остроумие и галантност на кавалерите ни.

След чая се разходихме в градината и моят кавалер, който беше собственик на къщата и беше замислил забавлението да не бъде на сухо, предложи с искреност, на която близостта с г-жа Коул му даваше право, тъй като времето е изключително горещо, да се изкъпем заедно под просторния навес-палатка, построена специално за целта над едно поточе, приток на реката, към което водеше странична порта на двора и където можем да бъдем спокойни, че никой няма да наруши уединението ни.

Емили, която никога не отказваше и аз, която обичах водата и нямах нищо против да се изкъпя заедно с моя кавалер, който направи предложението, без да споменава другите съпътстващи го удоволствия — те, естествено, се подразбираха, дадохме съгласието си, следвайки съветите на г-жа Коул да показваме винаги добро разположение на духа и изискани маниери. След което, без да губим повече време, се върнахме в павилиона, една от вратите на който се отваряше към малка палатка, която ставаше по-широка нататък и осигуряваше приятна защита срещу слънцето и освен това беше идеално място за уединение. Страничните завеси бяха от мрежест плат, набран на широки дипли и волани и накичен с цветя, така че всичко предразполагаше към веселби и забавления.

Навесът минаваше и над поточето, в което бяха поставени удобни пейки, дали за да си оставим там дрехите, или … или …, накратко, за всякакъв род почивка. Имаше и малка масичка, отрупана с бонбони, желирани плодове и други вкусотии, както и бутилки вино и ободряващи напитки за в случай на разтреперване от хладната вода или премаляване по някоя друга причина; може да се каже, че моят кавалер имаше вкус на римски император (дори да не одобрявате сравнението) и беше подсигурил всичко необходимо за разкошно, луксозно забавление.

Щом огледахме съблазнителното кътче и се уверихме в пълната сигурност, започнахме да се подготвяме — събличаме всъщност е по-точната дума — младите джентълмени първи се освободиха от всякакви дрехи, като си помагаха един на друг, докато останаха голи, разкривайки тайните на телата си, които обикновено са добре прикрити от облеклото; гледката беше напълно в тяхна полза. Ръцете ни, разбира се, механично се протегнаха към най-интересните им части, отначало скрити в туфите отдолу, но скоро, благодарение на нашите занимания, както и на разсъбличането ни, което направихме между другото, лесно можете да се досетите каква промяна настъпи в тях.