Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Те се спряха до леглото и тя зае любимата си поза — силно наведена напред, с гръб към него, като не изпускаше каквото бе хванала, след което с една ръка надигна фустите си, докато откри бедрата и задните си части и се разкрачи, при което розовоустото й съкровище разцъфтя отворено пред очите му толкова ясно, че и идиот не би го пропуснал. Нямаше как да сбърка, защото Луиза нетърпеливо насочи върха на тежкобойното оръдие и го пое с хищен апетит, но при това действие така се разтегли, че извика с глас — явно не й беше лесно. Но беше късно, бурята се разрази и тя трябваше да я понесе, защото сега мъжът-оръдие, развълнуван от чувственото наслаждение, усети мъжкото си превъзходство и предимство ведно с меда на неземното удоволствие, което го подлуди, радостта му се замени с неконтролируем бяс, от който чак аз се разтреперах. В този момент той надмина себе си, лицето му — преди лишено от смисленост и изразителност, сега придоби такъв страшен израз на важност заради действието, което извършваше, че аз изпитах нещо като уважение към него, виждайки промяната, която настъпи в личността му: от очите му хвърчаха искри, а лицето му бе напрегнато и зачервено от видимото усилие, което природният инстинкт му налагаше. Той блъскаше и разкъсваше пред себе си, див и безумен като подгонен звяр и ореше дълбоко браздата, безчувствен към оплакванията на Луиза, нищо не може да възпре, нищо не можеше да озапти ураган като този, веднъж мушнал главата си, сякаш сляп гняв го направляваше напред и все напред — да пронизва, да раздира, да преодолява без милост всякакви препятствия по пътя си. Раненото, разцепено момиче пищеше, дърпаше се и се бореше, зовеше за помощ и се мъчеше да се провре под младия дивак или да го отхвърли, но уви, напразно — по-скоро зимна виелица би стихнала, отколкото неговата жестока атака. И наистина, всичките й движения бяха така безредни, че вместо да я освободят, още повече затягаха хватката около нея, и тя се мяташе безпомощно, стисната от яките му ръце, сякаш вързана за клада и осъдена на смърт. А той, отдаден докрай на инстинкта, с животинско изражение, преминаващо на моменти в свирепост, целуваше и хапеше врата и гърба й и тези хищнически любовни захапки оставиха отпечатъци, които Луиза носи дни наред след това.

Бедната Луиза все пак се справяше по-добре, отколкото можеше да се очаква, и макар да страдаше и то жестоко, вярна на добрата стара кауза, тя страдаше с наслаждение и извличаше удоволствие дори от болката. И скоро, след един последен зверски напън, дивакът-оръдие, движещ се като ужасен свредел до най-дълбоките й недра, спря малко преди да я пробие цялата — оставяйки я без дъх, без страх и без желание, и сега, „нагостена с най-вкусния залък“ (Шекспир), Луиза вече лежеше доволна, сита и пресита, с разтеглени до скъсване части, а инструментът на нейното препълване преобръщаше вътрешностите й, докато удоволствието я овладя напълно и така я погълна, че влизайки най-сетне в синхрон с бесния орач и вземайки активно участие в бунта на дивия му екстаз, тя самата сякаш загуби ума си и се превърна в тяло без мозък, съществуваше само за тялото, живееше само чрез тялото, загубена в дебрите на любовната омая, изписана по лицето й: потрепващи клепачи, яркочервени устни и бузи — всички знаци на крайна екзалтация. Накратко, сега тя бе просто машина за наслада, владееща движенията си не повече от самия идиот, който я бе поробил, карайки я да усеща буреносната му страст като нежност; слабините им се тресяха от мощта на конфликта им, докато финалният изблик на удоволствие — запенен и бушуващ, изригна перления дъжд, след който ураганът следваше да затихне. В същия миг от очите на идиота потекоха обилни сълзи от наслаждение, а от гърлото му се изтръгна див екстатичен вик; към него се присъедини и гласът на Луиза с вик като на загиващ: „А-а-а!“, заедно с познатите симптоми: замаян поглед, делириум и конвулсивни тръпки. Тя продължи да лежи, потопена в наслада, останала без дъх и вибрираща като струна, която е била дръпната твърде силно — сетивата й така бяха пресилени, че не можеше да се съвземе.