Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Когато отново се върнах у дома, г-жа Коул също научи за случилото се и много разумно добави, че несъмнено рано или късно тези мерзавци ще си получат заслуженото, нищо че сега са избягали, че те създават много повече проблеми, отколкото мога да си представя, но че колкото по-малко се говори за тези неща, толкова по-добре, затова може би не е трябвало да разказвам на всички събрали се там; че макар да рискува да бъде обвинена в пристрастност, поради това, че е жена и то занимаваща се с такъв род бизнес, от чиито уста подобни практики отнемат повече, отколкото единия хляб, все пак тя протестира срещу всяко извращаване на естествените страсти, независимо колко разпространени са били тези позорни връзки в други векове и в други общества, според нея нашето време е благословено, задето белязва с печата на безчестието всеки подобен случай или дори само съмнение за такъв; има и друга причина да ги ненавижда: тя не познава нито един сред тях, чийто характер да не е във всяко отношение презрян и жалък — заменили мъжките добродетели на своя пол с най-лошите пороци и лудости, те са по-скоро смешни, отколкото низки, когато в чудовищната си непоследователност проклинат и злословят срещу жените, а в същото време като маймуни подражават на жестовете им, на външния им вид, на всичките им очарователни начини да изразяват възторг или разочарование, които са така сладки у жените и толкова гротескни у мъжките госпожици.

Но тук, измивайки си ръцете от мръсотията им, аз се връщам към моята история, към която смятам, че е уместно да добавя ужасното приключение на Луиза, в което лично взех участие, и се ангажирах да го разкажа, за оправдание на бедната Емили. То също така ще добави още един пример към хилядите в потвърждение на правилото, че щом една жена веднъж обърка живота си, безпътицата, в която може да се окаже, няма граници.

Една сутрин, значи, г-жа Коул и Емили бяха излезли и в къщата бяхме останали сами Луиза и аз (без да се брои домашната прислуга). Ние прекарвахме времето си, наблюдавайки през витрината на магазина сина на една бедна жена, която изкарваше с много труд прехраната си, като кърпеше чорапи в една съседна пристройка, как предлага цветя, наредени в малка кошничка, с което бедното момче подпомагаше издръжката си; той не беше подходящ за друг вид работа, защото бе идиот по рождение, при това така заекваше, че човек не можеше да различи дори звуците на речта му, които полуживотинското му съзнание се мъчеше да възпроизведе.

Момчетата и слугите в околността го наричаха Добрия Дик, защото горкият глупчо изпълняваше всичко, което му кажеха, и защото по природа нямаше никаква склонност към пакости; между другото, той беше съвършено добре сложен, снажен, дългокрак, висок за възрастта си, силен като бик и с правилни черти, така че общо взето човек можеше и да го хареса, ако се абстрахираше от немитото лице, сплъстената, отдавна нересана коса и дрипите по тялото му, които висяха на дипли по него, като че беше древен езически философ.

Ние често виждахме това момче и от съчувствие купувахме цветя от него, но нищо повече, но точно този ден, като го гледахме застанал с кошничката, Луиза бе обзета от внезапна прищявка, от своенравно хрумване; без да се посъветва с мен, тя го повика да дойде при нас и започна да разглежда цветята, после избра един букет за нея и един за мен, извади половин крона и го помоли да я развали, сякаш наистина очакваше, че той може да го направи; горкото момче почеса главата си и направи безпомощни знаци, които означаваха, че не разбира какво искат от него. Тогава Луиза каза:

Добре, момче, ела горе с мен, там имам дребни — и ми намигна, като ми направи знак да я последвам, което и направих, след като залостих външната врата.

Като се качихме на горния етаж, Луиза ми прошепна, че е намислила да удовлетвори свое отдавнашно любопитство, а именно да разбере дали е общовалидно правилото, че когото природата ощети в едно отношение, надарява в друго и следователно, щом на горкия идиот са му отказани интелектуални заложби, дали не е получил за компенсация други, физически такива, като ме помоли настойчиво да й помогна в това начинание. Липсата на отстъпчивост никога не е била мой недостатък, така че и в този случай не можах да се противопоставя на екстравагантната прищявка на Луиза, нещо повече, и моето любопитство се възбуди, затова не мога да се оправдая, че участвах по принуда.