Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Двете с Луиза отидоха една вечер на бал, Луиза се маскира като овчарка, Емили — като овчар; изпратих ги в тези дрехи като излизаха, и мога да кажа, че не бях виждала толкова сладко момче, като преоблечената Емили — русо и дългокрако. Отначало се държали една за друга, но после Луиза срещнала някакъв познат и изоставила приятелката си, сигурна, че е добре предпазена от мъжкото облекло и въздържанието й, но първото се оказало недостатъчна защита, а второто съвсем липсвало. Останала сама, Емили се заразхождала напред-назад из залата и понеже й станало задушно, свалила маската от лицето си, после застанала край една от стените — точно там била забелязана от джентълмен с домино, който се приближил до нея и я заговорил. Доминото притежавал изискана реч и фино остроумие, което било достатъчно за Емили да се убеди в добрата му природа; не след дълго той пристъпил към любовни намеци, нещо повече, без да се церемони излишно, той я дръпнал встрани върху една пейка, закътана в края на залата, там я хванал за ръцете, щипнал бузките й, похвалил косата и нежната й кожа; в стила му на ухажване имало нещо необичайно, бедната Емили усещала това, но не можела да определи точно какво е то и го отдала на настроението от маскения бал и на мъжкото си облекло; вярна на професията, тя се опитала да насочи разговора към скритите си прелести. И точно тук разбрала в какво недоразумение са изпаднали и двамата: той наистина я мислил за момче, докато тя приела поведението му като знак, че е попаднала на евентуален клиент. Обаче сега, след като двойната заблуда ги била довела до размяна на недвусмислени ласки, Емили, без да вижда в него друго, освен благороден джентълмен, доколкото немаскираната част от облеклото му го доказвала, разгорещена също и от виното, с което я почерпил, му позволила да я убеди заедно да отидат в някакъв съмнителен дом, забравяйки съветите на г-жа Коул да не се доверява сляпо на случайни познанства. Той от негова страна бил не по-малко заслепен от превъзходната естественост на обноските й; несъмнено предполагал, че е попаднал на някакъв мекушав глупчо, подходящ за целите му, или че си има работа с разглезен фаворит, за кратко изпуснат от погледа на покровителя си, който много добре разбира и одобрява плановете му. Както и да е, той значи я качва на карета и я води в луксозен апартамент, в стая с легло — какво е било това място, тя не могла да определи, тъй като не разговаряла с никой друг, освен с него самия. Но когато остават насаме и той пристъпва към нежностите, които бързо разкриват пола, според собствените й думи, никой не би могъл да обрисува смесицата от яд, объркване и разочарование, която се изписала на лицето му, заедно с печалното възклицание:

О, небеса, ЖЕНА!

Това изведнъж й отворило очите. Той обаче, сякаш да замаже положението, започнал да си играе с нея, да я гали и прегръща, но някак хладно и насила, без всякаква топлина или истинско желание, просто от учтивост и тогава Емили си спомнила предупрежденията на г-жа Коул да не се занимава с непознати. Но било вече късно, тя се намирала в ръцете му и не смеела да се дърпа. Пасивно изтърпяла игричките му, които впрочем постепенно станали по-топли, било защото бил впечатлен от такава хубост, или защото облеклото й все още поддържало илюзията в него, и така, без да разкопчава бричовете й, той ги дръпнал надолу до коленете й и нежно я накарал да се наведе с лице към таблата на леглото и като я разположил така удобно за целите си, се заел да осъществи намеренията си, а именно да обезчести момичето по начин, за който тя не била и мечтала. Обаче оплакванията й и съпротивата й, макар и слаби, го накарали да се осъзнае, така че след като опитал напразно каквото бил решил предварително, той се насочил в крайна сметка към правилното място, като вероятно си въобразявал, че е другото, и довел работата до благополучен край; след това й заплатил съвсем не лошо, изпратил я, качил я на карета, препоръчвайки я на кочияша, който упътван от нея, я докарал у дома.

Това тя разказа пред г-жа Коул и мен същата вечер, не без видими останки от страх и объркване, които бе изпитала по време на необичайното си приключение. Г-жа Коул отбеляза, че природата й е много податлива и може да й докара още такива неприятни изпитания. Аз казах, че не мога да си обясня как може мъж да развие такъв вкус, не само отблъскващ и нелеп, но и труден за удовлетворяване, тъй като не е нормално такъв огромен инструмент да се насилва в другото място. Г-жа Коул само се усмихна на невежеството ми и с нищо не ме опроверга, но няколко месеца по-късно ми се отдаде случай с очите си да видя демонстрация на подобно изпълнение, което ще опиша тук накратко, без да се връщам повече на тази неприятна тема.