Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Отговорът ми беше в съответствие с това ми настроение, но куражът ми все още бе повече в главата, отколкото в сърцето и както страхливците бързат да се хвърлят в опасността, от която се страхуват, за да се избавят по-скоро от притесняващите ги очаквания, аз останах доволна от желанието му да се заемем по-скоро с предстоящата работа.

Не се наложи да извърши голяма подготовка; само освободи връзките на фустите ми и ги вдигна, като ги подпъхна съвсем леко около кръста ми, така че да може да ги вдигне още по-високо, ако му се прииска. След това ме огледа с видима наслада и ме постави да легна по лице на пейката; понеже очаквах да ме завърже, както бях направила с него преди това, аз леко се разтреперах от страх, но той ми каза, че по никакъв начин не желае да ме ужасява ненужно, като ограничава движенията ми и макар че възнамерява да ме подложи на известно изпитание, уговорката си остава това да е абсолютно доброволно от моя страна и следователно ще бъда свободна да се надигна, веднага щом болката ми се стори твърде силна. Не можете да си представите колко по-обвързана се почувствах при тези думи и какво въодушевление и увереност придобих — сега вече от сърце желаех да започнем и нехаех за страданията на плътта си.

Задните ми части, оголени до средата, бяха изцяло на негово разположение; той първо се отдалечи на няколко крачки и се загледа захласнато в тях, после някак сепнато подскочи и се озова до мен, където коленичи и ги покри със страстни целувки, след това хвана пръта и с игриви движения нанесе няколко леки удара върху потръпващата маса плът на задницата ми, от които въобще не ме заболя и чак тогава, малко по малко, започна да засилва ударите, докато предизвика зачервяване на кожата, което аз усетих като затопляне, а и той ми описа гледката, сравнявайки цвета на бузите ми с този на другите ми бузи. След като се позабавлява по този начин, той започна да удря още по-силно, и още и още. Сега вече се нуждаех от цялото си търпение, за да не извикам или изплача. Накрая ме удари така зле, че потече кръв, при вида на която той захвърли пръта, отново скочи към мен и зацелува и засмука избилите капчици, което изведнъж облекчи болката. Но след малко ме накара да застана на колене, опряла ръце в земята, и да се разкрача широко. По този начин онази нежна моя част, естествено създадена за получаване на удоволствие, а не на болка, се откри беззащитна пред очите и желанията му; и, загледан жадно в нея, той замахна с пръта, като го насочи така, че острите връхчета на клонките да попаднат там, при което аз не можах да се сдържа да не трепна; малко след това вече се гърчех от болка, а тялото ми конвулсивно се извиваше във всички посоки, излагайки на показ всяка моя част пред ненаситните му очи. Но все още понасях изпитанието без да викам, скоро след това, след кратка почивка, той се спусна необуздано върху тези мои меки части, чиито устни и околности бяха изпитали жестокостта му и сякаш за да компенсира изтърпяното, долепи своите части към моите, после ги отвори, затвори и стисна няколко пъти, скубна леко мъха наоколо — всичко това той извърши диво и страстно, като изпаднал в транс от удоволствие, но след това отново хвана пръта и накара задните ми части да платят за неуправляемостта му, като ги наложи така свирепо, че малко оставаше да припадна, когато най-сетне спря. До последно не бях издала нито стон, нито бях показала недоволство, но в сърцето си се заклех никога вече да не се излагам на подобни упражнения.

Можете да се досетите каква жалка гледка представляваха тези мои нежни възглавнички — зачервени, възпалени и раздрани по ужасен начин и как, без да бях изпитала никакво удоволствие, трябваше да изслушам комплиментите, благодарностите и закъснелите ласки на този, който ми причини болката.

Облякох се що-годе прилично, след това дискретната г-жа Коул ни донесе вечеря, която би направила чест и на кардинал, заедно с най-отбрани вина; тя постави всичко пред нас и отново си излезе, без да каже дума, без да се усмихне, без ни най-малко да наруши уединението ни, което бе странно и тайнствено, но в този момент наистина не можехме да допуснем трето лице до компанията си.

Седнах, без никакво желание, срещу моя касапин, защото като такъв го виждах сега, и наблюдавах с безразличие веселото му, доволно изражение, което бе обида за мен. Но след малко, от необходимост да се възстановя все пак, пийнах чаша вино и хапнах малко и така постепенно се съвзех, а когато и болката започна да намалява, почувствах, че доброто настроение се връща при мен; той забеляза промяната и се постара да направи всичко възможно, за да ме окуражи и развесели, и наистина успя.