Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Изминала бе вече четвърт година, откакто живеех с мистър Норбърт, през който период времето ми бе разпределено между посещения при господина и забавления в дома на г-жа Коул; мистър Норбърт ми плащаше щедро за безропотното понасяне на всичките му капризи и за това, че, както казваше, бил намерил в мен цялото разнообразие, което преди бе търсил в много жени, излизаше, че благодарение на мен е загубил вкус към постоянна смяна на лицата. Успях неусетно да го науча да ме цени и уважава, което за мен беше важно и донякъде ме ласкаеше, а и за неговото здраве бе също полезно, защото малко по малко го бях свикнала да живее в нещо като брак с мен, успокоявайки обърканата му душа, внасяйки известна умереност в практикуването на удоволствие без прекомерност и коригирайки някои от вредните му навици, които бяха съсипали тялото му и отнели жизнените му сили; той стана по-спокоен, по-умерен и разбира се, по-здрав; в знак на благодарност за всичко това състоянието ми растеше, докато неочакван обрат на съдбата измъкна рога на изобилието от ръцете ми.

Сестрата на мистър Норбърт, лейди Л., към която той беше силно привързан, пожела той да я придружи до курорта Бат — услуга, която разбира се, не можеше да й откаже; съответно, макар че не смяташе да бъде далеч от мен за повече от седмица, той се сбогува с мен с такава мъка на сърцето, сякаш предчувстваше нещо, оставяйки ми сума далеч над обичайната за такъв срок, който обаче се оказа най-дългият и всъщност последен; защото само два дни след като пристигнал в Бат, той попаднал на някакъв джентълмен, с когото се запили без всякакви задръжки, след това вдигнал висока температура и починал така скоропостижно, че дори не успял да изтрезнее. Ако бе имал време да дойде на себе си, може би щеше да напише завещание в моя полза. Но стана така, че го загубих завинаги. Обаче животът на една лека жена винаги е пълен с изненади и аз скоро възвърнах веселостта си — отново бях извън списъка на държанките, щастливо завърнала се в малкото общество, от което през изминалото време донякъде бях откъсната.

Г-жа Коул продължи да бъде дружелюбна към мен и ми предложи помощта и съветите си при избор на нов партньор, но аз бях достатъчно заможна, за да не мисля веднага за такъв; що се отнася до природния зов за удоволствие, той ни най-малко не ме безпокоеше поради съзнанието, че с лекота мога да го задоволя винаги, когато пожелая в дома на г-жа Коул, където Луиза и Емили си живееха по стария начин и поради честите посещения на Хариет, която ме забавляваше с весели разкази за щастливия си живот с баронета, когото тя обичаше нежно и вярно, въпреки че му беше само държанка; той й бе осигурил материална независимост, приписвайки й значително наследство. Така живях известно време, свободна от задължения, когато един ден г-жа Коул, която винаги споделяше всичко с нас, ме осведоми, че някой си г-н Барвил, бивш неин наемател, е дошъл в града и си търсел подходяща компания, което не било толкова лесно, като се имало предвид странностите на желанията му: той не само страстно обичал да бъде безмилостно шибан с камшик, но и да налага другите, така че ако и да плащал прещедро на всеки, който има куража да се съгласи с начина му на забавление, малко били тези, които издържали на настроенията му. И което било още по-странно, господинът бил млад, докато подобни приумици били по-характерни за напреднала възраст, когато забавените жизнени сокове търсят силна възбуда чрез бичуване на онези части, за да ги събудят за действие с помощта на такива или други подобни средства.

Г-жа Коул ми разказа това не като предложение да извърша услугата; тя знаеше, че съм достатъчно самостоятелна и не се нуждая от пари в момента, обаче изкушението да изпитам нещо необичайно внезапно ме накара да приема работата; не че някога бях изразявала или чувствала и най-малкия импулс или любопитство да позная вкуса на удоволствие, което обещава и доста болка, нито бях одобрявала подобни насилнически методи. Какво тогава беше това? Струва ми се, че освен някакъв чудноват, неочакван и за мен самата каприз, освен желание да експериментирам с нещо ново, съгласието ми бе и резултат от желание да покажа на г-жа Коул колко съм храбра, както и да я освободя от по-нататъшни грижи да търси подходящ човек. Съответно, аз я изненадах и зарадвах с откритата си и безрезервна привързаност към нея и същевременно й спестих неудобството да откаже услуга на познатия си.