Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Можете да се досетите как жена с нейния опит и характер използва положението, за да го обсипе с укори — смесица от срам, гняв и съчувствие към мен, и най-вече колко доволна остана, че всичко завърши добре, за последното, вярвам, беше напълно искрена. Сега, след като отпаднаха доводите, които бе изложила пред него, за да го накара да остане в дома й през първата нощ, като например естествения момински страх от прекарване на нощта в чуждо жилище насаме с непознат господин, тя се обърна към мен със съвет да ходя при господина винаги, когато ме повика, без обаче да напускам работата си, за да се опази къщата й от скандал, и да не се страхувам, че няма да си намеря добър съпруг. Всичко това изглеждаше разумно на мистър Норбърт, комуто и през ум не мина, че ако тя не желае той да идва в дома й, то е за да не открие с какво всъщност се занимават момичетата, за него важното беше, че съветите й напълно отговаряха на собствените му желания. И така, той си тръгна, оставяйки ме да си почина напълно заслужено, г-жа Коул излезе да го изпрати, извеждайки го незабележимо от дома си, след което се върна при мен и ме поздрави за успеха. Вярна на принципите си, тя отказа да вземе от парите, които бях изкарала, и сега вече разполагах с едно истинско малко състояние.

Отново бях държанка, както преди, и редовно получавах съобщения от мистър Норбърт по определен човек, когото винаги пресрещах и бях достатъчно внимателна да не дам никакъв повод за съмнение относно отношенията ми с г-жа Коул, а и мистър Норбърт беше така изцяло отдаден на разкоша и градските развлечения, че нямаше време да се занимава със собствените си проблеми, камо ли с моите.

Съдейки от собствения си опит, мога да кажа, че няма по-добре платени или по-гледани държанки от тези, които имат омаломощени от разврат или възраст любовници; неспособни да любят, те усещат, че жената трябва да бъде задоволена по някакъв начин и я обсипват с хиляди дребни нежности, подаръци, милувки и доверяване на тайни, полагайки най-голямо старание да компенсират природната си немощ, и в това търсене на начини за доставяне на изтънчени удоволствия прибягват до какво ли не, за да събудят задрямалите си сили и да излъжат природата, като в крайна сметка още повече влошават състоянието си. Тяхното нещастие е, че след като раздразнят жената с опипване, палави закачки и чувствени движения и достигнат до някакво немощно удоволствие за себе си, те в същото време разпалват пожар в обекта на страстите си, който сами не могат да потушат, и по такъв начин тласкат жената да търси облекчение в ръцете на друг, който да довърши започнатото от тях, така те, без да осъзнават, стават сводници на любимките си за намиране на по-енергично и задоволяващо изпълнение; защото жените, особено от нашия вид, колкото и благосклонни да се показват, винаги запазват една независима територия вътре в себе си, нещо като душевна кралска резиденция, която се ръководи от свои закони, един от които е никога да не бъркат намеренията с действията.

Мистър Норбърт се оказа такъв неприятен случай: макар да се кълнеше, че ме обича безкрайно, никога не можеше да стигне до главното наслаждение с мен без дълга, разнообразна и уморителна подготовка, оставяйки ме след това едновременно изтощена и възпламенена.

Понякога искаше да лежа съблечена чисто гола на килима до камината и ме разглеждаше повече от час, като ме караше да се въртя във всички посоки, после ме целуваше навсякъде, дори и в най-тайните места. Пръстите му бяха много нежни и когато ме галеше или проникваше в мен с пръст, достигах до истинска лудост, след което за съжаление следваше краткотрайна ерекция и преждевременно воднисто изпразване като подигравка на желанията, разпалени в мен.