Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Моята добра г-жа Коул беше обаче толкова загрижена за мене, че се опита всячески да ме разубеди, но каквито и аргументи да излагаше, аз още повече настоявах, докато моята упоритост я освободи от угризения, че се предлагам, само за да й помогна или да й се харесам. Примирявайки се с благодарност, г-жа Коул ме увери, че ако не е болката, на която ще трябва да се подложа, тя не би имала никакви скрупули да ме ангажира за тази сделка, но затова пък ще бъда щедро възнаградена и тайната — напълно запазена, така че няма опасност да стана обект на одумки; тя, за разлика от простите хора, които гледали с присмех на подобни занимания, смятала доставянето на удоволствие, от какъвто и сорт да е то, за най-висша цел, стига да е доброволно, и по-скоро съчувствала на такива нещастни хора, отколкото да ги вини, тъй като те са жертва на сили, които не могат да овладеят, а вкусовете им — необичайни, дори отвратителни, са се развили независимо, надделявайки над всякакви разумни убеждения, точно както на някои деликатни стомаси им се повдига при вида на обикновено месо, но го приемат, приготвено пикантно с много подправки в ястия, които на свой ред биха отвратили много хора.

Стоях и я слушах, без да имам нужда от предисловия и насърчение — вече бях дала думата си и бях твърдо решила да изпълня задълженията си. До настъпването на нощта необходимите наставления за това как да се държа и какво да правя ми бяха дадени, а трапезарията надлежно приготвена и осветена; там беше въведен младият господин в очакване да му бъда представена.

Г-жа Коул съответно ме представи, бях в леко неглиже, подходящо, според нея, за упражненията, които щях да изпълня — най-фино бельо и изцяло бели дрехи: фусти, чорапи и сатенени пантофки, като жертва, водена за жертвоприношение, а тъмнокестенявата ми коса, пусната на свободни къдрици над раменете ми, създаваше приятен контраст с цвета на облеклото ми.

Щом г-н Барвил ме видя, той стана прав с видим израз на задоволство и изненада, поздрави ме и попита г-жа Коул как е възможно такова деликатно същество доброволно да се съгласи на страдания и сурови мерки, каквито прилагал той. Тя му отговори с подобаваща любезност и прочитайки в очите ми нетърпение по-скоро да ни остави сами, излезе, след като го посъветва да бъде по-умерен, защото ми е за първи път.

Докато те си разменяха любезности, вниманието ми бе привлечено от фигурата на този нещастен млад джентълмен, който така неразбираемо бе осъден да получава удоволствието си, примесено с бой, като момче, което учителят налага с пръчка, за да се учи по-добре.

Беше изключително рус, с гладка кожа и изглеждаше на не повече от двадесет, макар че се оказа три години по-голям, отколкото го помислих при първата ни среща, може би дължеше младежкия си вид на леко пълното си тяло и ниския ръст, а закръгленото му, свежо лице щеше да е досущ като това на бога Бакхус, ако я нямаше онази странна и необичайна за такова мило лице сянка на строгост, да не кажа суровост, която го лишаваше от лъчезарността, необходима за пълната прилика. Облеклото му беше безупречно чисто и без никакви украси, много по-скромно, отколкото подобаваше на богат човек като него — липсата на показност беше неговият стил.

Щом г-жа Коул излезе, той ме покани да седна до него, а лицето му се освети от най-сладка нежност и добронамереност; по-късно, когато опознах характера му, разбрах как бързо сменя израженията си от едната крайност в другата — резултат от обичайното му състояние на конфликт със себе си или нехаресване на собствената си личност, задето е поробена от такъв отвратителен навик — нещо като фатална предопределеност по рождение, която го бе обрекла на неспособност да изпита удоволствие, без да му бъде причинена силна болка, докато най-накрая постоянно роптаещото му съзнание не стъпка суровата маска, сковала чертите му, която бе съвсем чужда на истинския му характер.

След като ми се извини и ме насърчи да мина през изпитанията, които ми готви, с кураж и постоянство, той се изправи край камината, а аз отидох да донеса инструментите за дисциплиниране от килера. Това бяха няколко пръта, всеки направен от няколко стегнато вързани брезови пръчки, които той взе, опипа и разгледа с най-голямо удоволствие, а аз — с втрисащо предчувствие.

Другото пособие, което двамата заедно извадихме от килера, бе дълга и широка пейка, покрита за омекотяване с възглавници; сега всичко бе готово и той свали сакото и жилетката си, а мен накара да разкопчая бричовете му, да навия ризата му високо над кръста и да я подпъхна, за да не се свлича, докато правех това, погледът ми естествено се плъзна към онзи своенравен малък господар, в чиято чест се правеха всичките тези приготовления; той изглеждаше почти потънал в тялото му, върхът му едва-едва се показваше над къдравите кичури, с които е покрита тази част, точно както малко птиче наднича от тревата.