Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Една вечер, на връщане от дома му в състояние на повишена възбуда, която жезълът му бе твърде слаб да успокои, завивайки край ъгъла на улицата, бях застигната от млад моряк. Облеклото ми, както винаги, бе спретнато и чисто, а в походката ми предполагам е имало нещо неспокойно поради обърканите ми чувства. Внезапно той ме сграбчи и без да се церемони, ме целуна страстно и сладко. Първата ми реакция беше гняв и възмущение от грубостта му, но щом го огледах, отношението ми се промени, защото той беше висок, мъжествен, хубав и в тяло, и в лице, така че вместо да се развикам, аз се обърнах към него с тих глас и го попитах какво иска, а той със същата откровеност и живост, с каквато започна, ми отговори, че предлага да ме почерпи чаша вино. Сигурно ако бях в по-спокойно състояние на кръвта, а не под влияние на разбудените си желания, щях да му откажа без колебание, но някак си без да разбера как и защо, дали поради настойчивите желания в мен или поради фигурата му, или неочакваните обстоятелства, или ако щете поради комбинацията от всичко това, бях обзета от любопитство да видя как ли ще свърши тази случка, в която имаше странна тръпка за мен от това, че с мен се отнасяха като с обикновено улично момиче, и аз мълчаливо се съгласих, накратко — подчиних се не на разума си, оставих се напълно на сетивата си, съгласих се да бъда повлечена от този боен кораб, който ме обгърна с ръце така, сякаш винаги ме е познавал и ме заведе в най-близката таверна, където ни настаниха в едно малко странично помещение. Тук той дори не дочака да донесат поръчаното вино, а се нахвърли върху мен, разтвори нагръдника ми и оголи гърдите ми, които жадно целуна с бързината на крадец, страстта му не търпеше церемонии, а и без това мястото не бе подходящо за такива, нямаше никакви удобства — два-три почупени стола и една разкривена маса представляваха цялото обзавеждане. Без да му мисли много, той ме притисна към стената и задигна фустите ми, извади оръжието, размаха го пред мен — истински здрав клин, и се захвана за работа с цялото нетърпение и устрем, събирани вероятно през дългото време на пътуването му по океаните. Аз застанах в поза на ездач и се постарах да му помогна да влезе, но нещо все пак не му хареса и той смени стратегията: вдигна ме и ме положи по лице върху масата така, че главата ми остана извън ръба, после задигна фустите и разкри задните ми части пред слепия си, настървен водач; той навлезе между бедрата ми и, чувствайки, че не уцелва точната врата, а отчаяно чука на другата, аз му казах за това.

Ууф, душицо! — каза той. — В буря пристан не подбирам!

Все пак смени посоката, слезе по-надолу и го намести където трябва и като го вкара мощно, се задвижи напред-назад като побеснял, и така ме възпламени и подпали, че както бях предразположена, когато го срещнах и развълнувана от случилото се, още в началото се загубих в разтапяща сладост и, конвулсивно стискайки го, извлякох от него изобилен изблик, който засили моя екстаз — съвършеното сливане на желанията ни ме заля като потоп и едновременно сгря като горски пожар.

Чак когато свърши, се замислих как ще се отърва от него, защото, колкото и да ми беше приятно да изпитам огромната разлика между неговата гореща мъжка сила, изляла се щедро върху мен, и досадните игри на опипване, които ме бяха довели до тази необмислена постъпка, сега аз охладнях и започнах да схващам опасностите от едно такова обвързване с абсолютно непознат, който заговори за прекарване на цялата нощ с мен с такава решителност, че се уплаших да не би да не ме пусне, колкото и симпатичен да изглеждаше, на първо време прикрих притесненията си и се престорих, че с готовност ще остана, само че, казах му, ще трябва да прескоча до квартирата си набързо, там очакват да им съобщя нещо важно и веднага се връщам. Той лековерно прие това за истина, като вероятно си помисли, че съм една от тези нещастни прислужнички, пращани по поръчки из града, които с радост се отдават на първия срещнат грубиян, благоволил да им обърне внимание и затова разбира се, щом си свърша работата, ще бързам да се върна при него. Разделихме се, докато той поръчваше вечерята, която обаче щеше да му се наложи да изяде, лишен от компанията ми.

Когато се върнах у дома и разказах на г-жа Коул за приключението си, тя обрисува с най-силни думи опасните последици от подобни волности, особено рисковете за здравето ми, ако така лесно и необмислено отварям крака, и аз тържествено обещах никога вече да не дръзвам да го правя отново и удържах на думата си, но прекарах доста дни в непрекъснати тревоги и безпокойство да не би удоволствието от случайната ми среща да даде някакви неприятни последици, нямаше нищо такова, от моя моряк ми остана само хубавия спомен, което му признавам сега и се надявам записаното тук да послужи като извинение към него.