Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Най-накрая все пак се престорих, че отстъпвам на пламенната му настойчивост в думи и действия и едва-едва разтворих бедра, колкото да докосне процепа с върха на инструмента си, но щом се опита да го вкара, аз се извъртях рязко настрани и изпищях, толкова силно, сякаш ме е пронизал в сърцето, при което го отхвърлих от мен, както необязден жребец отхвърля ездача си. Това явно го ядоса, но съвсем не защото се дърпам, напротив, готова съм да се закълна, че така още по му харесвах, личеше си как всяка трудност му доставя удоволствие, дори да го наранява. Разгорещен вече до степен, нетърпяща повече отлагане, той пак ме яхна и ме замоли да имам малко търпение, като ме галеше и успокояваше с какви ли не думи и уверения, че ще ми даде каквото поискам, и тогава аз се престорих, че омеквам и негодуванието ми от това, което ми прави, намалява, така че му позволих да разтвори бедрата ми и да опита пак, в това време очите ми зорко следяха движенията му и точно щом се допря до процепа, пак се дръпнах с писък, сякаш усещам нетърпима болка — обстоятелство, което не пропуснах да придружа със съответните жестове и оплаквания, че ме боли … че той ще ме убие … сигурно ще умра … такива бяха най-честите възклицания. Но сега, след повторния опит, който с нищо не му беше помогнал да влезе, напрежението му се повиши до такава степен, че му бе невъзможно да спре или да се владее, и той внезапно тласна със все сила, което ме свари почти неподготвена, и се намърда в предната част на отвора, откъдето обаче скоро бе жестоко изхвърлен отново, не без съпътстващите силни викове и възклицания, сякаш болката ме е накарала да забравя напълно, че някой може да ме чуе. Не ми беше трудно да забележа, че той е предоволен, поради предполагаемите причини за страданията ми и нещо повече, нямаше да е по-щастлив, ако веднага бе влязъл във владение. Излизаше, че с моята фалшива девственост го докарвах до по-висше блаженство, отколкото ако наистина бях девица. Докато се боричкахме така, той се изпразни, така че временно пооблекчен, отново се зае да ме утешава, окуражава и всячески да се опитва да ме предразположи да понеса още един опит, подготовката и събирането на сили за който започна с докосвания и алчни погледи по цялото ми тяло, задоволството си от което изрази с възторжени похвали и целувки, положени навсякъде, беше като замаян от гледането, пипането и играта с отделни мои части. Но силата му не се връщаше и неведнъж той стигаше до портите и почукваше, без да е в състояние да влезе. Чудех се дали някога изобщо ще успее, дори да разтворех широко портала, той пък не се притесняваше, защото си мислеше, че си нямам понятие от естеството на нещата и доста време измъчи и себе си, и мен, преди да успее да възобнови атаките с някакви изгледи за успех, дотогава го поизпотих здраво; най-сетне рано сутринта — задъхан, плувнал в пот и изтощен, той постигна половинчат успех при втория си сериозен опит, навлизайки някъде до средата, докато аз виках и се оплаквах от огромната му сила и чудовищния размер на това, което ще ме разцепи и убие. Накрая, грохнал от толкова атлетически занимания, моят шампион започна да показва признаци на крайна отпадналост и неотложна нужда от почивка. Целувайки ме с много нежност, той на секундата заспа, а аз, щом се уверих, че нищо не вижда и не чува, нито пък ще се разбуди от движенията ми, се заех да изпълня съветите на г-жа Коул за усъвършенстване знаците на девствеността ми.

В четирите ъгъла на леглото, точно в основата на дървените колони, имаше по едно малко чекмедженце, така изкусно вградено в резбованата дървения, че и най внимателния поглед можеше да го пропусне, тези чекмедженца се отваряха и затваряха с докосване на пружинка и във всяко от тях беше поставена стъклена чашка, пълна с предварително подготвена течна кръв и потопена в нея гъба, за използването на която бе достатъчно само да протегна ръка, да я извадя и да изстискам между бедрата си количество, доста по-голямо от необходимото за спасяване на псевдодевичата ми чест, след което да я поставя обратно на мястото й и да щракна пружинката, унищожавайки всяка следа и възможност за разкритие — за всичко това стигаше четвърт минута и нямаше значение от коя страна се намирам, тъй като и четирите тайни скривалища бяха заредени да са ми под ръка. Вярно наистина, че ако се бе събудил точно в този момент, най-малкото щях да потъна в земята от срам, но пък той не се събуди и аз си знаех, предвид мерките, които бях взела да го изтощя, че шансът да ме хване бе хиляда към едно в моя полза.