Фани Хил или мемоарите на една лека жена

И наистина, само след няколко часа, разузнаването й доложи, че господинът, който е по петите ми, е не друг, а самият мистър Норбърт — джентълмен, наследник на огромно състояние, което той обаче, поради неразумната си природа, харчел за удовлетворяване на пороците си, без да си прави сметката, при което, изпитал вече всички обичайни начини на разврат, бе развил вкус към преследване на девици, съсипвайки живота на не една за осъществяване на целите си; използвал ги, докато му омръзнат или охладнее към тях, или пък попадне на ново лице, после безпроблемно се отървавал от тях, оставяйки ги на собствената им съдба, но нямал никакви угризения, защото гледал на отношенията си с тях като на проста сделка.

Изхождайки от тази информация, г-жа Коул заключи, че характер като неговият е истинска находка, че би било грях да не се възползваме от него и че според нея при всички положения на него му трябва точно момиче като мен.

Когато стана време, тя отиде в жилището му, което било обзаведено великолепно и много луксозно със специално внимание към всички удобства за удоволствия. Там го намерила да я чака с нетърпение, поговорили за работата й, той я попитал как вървят продажбите на галантерийни стоки, тя казала, много зле, после се оплакала от прислугата и така нататък и след като приключили с преструвките, разговорът естествено стигнал до мен; тогава г-жа Коул, влизайки в ролята си на добрата стара бъбрива клюкарка, която все изпуска по нещо, което не е трябвало да издава, му разказала една измислена история за мен и като използвала цялото си умение, я представила съвсем правдоподобно, с точни подробности и такива хвалби по мой адрес, че той бил спечелен напълно за целите й, без нейното реноме на почтена жена да пострада ни най-малко. Но когато той, възбуден и доведен до ръба на желанието от нейните думи, решил да й намекне за намеренията си спрямо мен, и след като с много усилия успял да насочи разговора натам (тя се преструвала, че не схваща накъде бие той) и да я накара да го разбере, тя като истинска лъвица се хвърлила да брани името си на скромна и почтена жена, която се занимава с честна търговия и няма нищо общо с подобни работи, при цялото й уважение към такъв високопоставен господин като него, не можела да направи нищо, и била толкова убедителна, че трябвало да се срещнат още три-четири пъти, докато той получи поне малко надежда да постигне нещо с нейна помощ, от която наистина се нуждаеше, след като беше разбрал, че всякакви писма, бележки или преки домогвания до мен са невъзможни — всичко това още повече вдигна цената ми в неговите очи.

Г-жа Коул все пак беше достатъчно внимателна да не проточва сделката много дълго, защото колкото повече време минаваше, толкова по-голяма ставаше вероятността той да разкрие по някакъв начин истинската й дейност и така, след няколкото срещи тя отстъпи, признавайки му, че я е спечелил с настойчивите си молби и обещания, а всъщност се трогна чак когато й бе предложена значителна сума за услугата, и дори след това пак продължи да се преструва, че добродетелните й пръсти за пръв път докосват пари за подобна цел, че само заради него отстъпва и така нататък — такава артистка бе г-жа Коул.

Ето така, след като мина през всевъзможни трудности и пречки, необходими за засилване на желанието му и за покачване цената на наградата, той попадна в плен на малката красавица — моя милост, и бе доведен до такова глупаво нетърпение, че г-жа Коул изпита почти разочарование от леснотата, с която налапа въдицата, тъй като обичаше да се хвали с уменията си, а той скоро й отне тази възможност. Интересно, че в други обстоятелства мистър Норбърт сигурно нямаше да е така късоглед — той много добре познаваше града и беше наясно с триковете, които прилагаха такива като г-жа Коул, но всяка нова страст дотолкова го увличаше и пришпорваше към набелязаната цел, че ако някой се опиташе да му отвори очите, едва ли щеше да му благодари, по-скоро щеше да се разгневи, че му разваля удоволствието. Когато дойде моментът, г-жа Коул получи сто гвинеи на ръка за посредничеството си и още триста за „малкото бижу“, които пари тя взе като компенсация за мъките, които е изживяла и за пожертваната си (за пръв път в живота!) съвест, без да се смятат няколкото по-дребни подаръци, направени още по време на преговорите, когато му бях представена за кратко, изигравайки ролята си на невинна девица — нещо, което за мое собствено учудване, ми се отдаваше съвсем лесно, външният ми вид и жестовете ми говореха за непокътната невинност, точно каквато мъжете ревностно изискват от нас и то не за друго, а само за да се нагостят до насита с удоволствието да я погубят, и каквато за тяхно съжаление, въпреки всичките им умения, не винаги могат да различат от фалшивата такава.