Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Почти един месец мина в общи радости с моите приятелки, които, според правилата, приети в този дом, за разнообразие понякога се отдаваха на прегръдки и милувки една с друга (междувременно баронетът изведе Хариет и я настани в отделна къща), но аз избягвах под различен претекст техните нежности, без да им давам повод за оплакване, всъщност моята резервираност не беше резултат от нежелание, нито от отвращение, истинската причина да се държа настрана беше намерението ми да не се намесвам в избора и пристрастията на моите приятелки, които макар и външно да не показваха ревност, може би тайно завиждаха на външния ми вид, във всеки случай, показваха предпочитания към моята особа, а аз не исках да създавам дрязги между тях. Така, обичана от цялата компания, продължих да живея там, докато един ден, около пет следобед, като влизах в магазина за плодове на „Ковънт Гардън“, за да купя трапезни плодове за мен и младите жени, ми се случи следното.

Докато се пазарях за цената на това, което исках, забелязах, че ме наблюдава някакъв млад джентълмен, чието богато облекло привлече вниманието ми, иначе в него нямаше нищо особено — беше блед, елегантен и с много слаби крака. Не беше трудно да разбера, че се интересува от мен, защото ме гледаше, без да отмества поглед, и скоро се доближи близо до кошницата, край която бях, и плати първата предложена цена. Сигурно ме помисли за скромно момиче, защото не носех нито пера, нито други украшения, с които се кичеха публичните жени, а само сламена шапка, бяла рокля и чисто бельо — и най-вече, видът ми бе някак естествено скромен (дори и днес не съм лишена от този си вид, въпреки всичко, което съм практикувала), така че нищо не му подсказваше с какво се занимавам. В следващия момент ме заговори, а аз поруменях, сякаш от това, че не го познавах, с което още повече го отдалечих от истината, и отговорих леко объркана и смутена, като същинска невинна девойка. Той реши, че е разчупил леда и продължи с няколко насочени въпроса и аз вложих толкова наивност, простота и дори детинщина в отговорите си, че той, който ме бе харесал от пръв поглед, не намери никакви основания да се усъмни в мен и вече бе готов да се закълне в моята скромност и неопитност. Накратко, мъжете, веднъж хванати в капана на нашите прелести, се оказват невероятно лековерни, колкото и да се гордеят с превъзходството си, нещо повече — най-мъдрите сред тях най-много оглупяват по жените. Един от въпросите му беше дали съм омъжена. Отговорих, че съм твърде млада и не съм и мислила още за това. Що се отнася до моята възраст, скрих една година и се представих за ненавършила седемнадесет, а за това с какво се занимавам, му казах, че съм учила занаят при една шапкарка в Престън и съм дошла в града при своя родственица, която се оказала починала и сега живея и прислужвам на една друга шапкарка тук в града. Това последното не беше много добре измислено, но той го прие за чиста монета под влияние на растящата страст, която му бях вдъхнала. След като успя да научи от мен, много умело, както сигурно смяташе, името на господарката ми и адреса на жилището ми, той ме натовари с най-редки и най-скъпи плодове и аз си тръгнах, замислена върху последиците от тази случка.

Щом се прибрах при г-жа Коул, аз й разказах какво се случи и тя съвсем разумно заключи, че ако той не е тръгнал след мен, нищо страшно не е станало, а ако се появи, както й подсказва опитът, тя ще има грижата да разучи всичко за характера и състоянието му, за да знае дали си струва да започне играта, а междувременно моята роля ще бъде най-лесната, тъй като ще трябва само да следвам съветите й до последното действие.

На следващата сутрин, след като прекарал вечерта в събиране на сведения за г-жа Коул, както научихме по-късно от съседите, (оказа се, че бе получил най-благоприятни отзиви за нея), моят джентълмен дойде с каретата си в магазина, където г-жа Коул вече го очакваше. Той поведе с нея разговор за шапкарство и други галантерийни стоки, а аз седях, без да вдигам очи, поръбвайки един волан с най-голямо усърдие. По-късно г-жа Коул отбеляза, че впечатлението, което съм му направила, изобщо не рискувало да бъде развалено от присъствието на Луиза и Емили, които работеха заедно с мен. След като напразно се опита да улови погледа ми (тъй като аз упорито държах главата си наведена, сякаш изпитвам чувство за вина, задето съм разговаряла с него и съм го окуражила да ме последва) и след като даде нареждания на г-жа Коул къде да изпрати покупките и по кое време ги очаква да пристигнат, той излезе, вземайки със себе си някои от нещата, за които бе заплатил прещедро.

ОСМА ЧАСТ

Момичетата изобщо не бяха разбрали кой е загадъчният нов клиент, но щом останахме сами, г-жа Коул ме увери въз основа на дългия си опит, че работата ще се изпече, защото от нетърпението му, от маниерите и погледите му била сигурна, че няма да стане засечка, единствения въпрос, който оставал, бил за характера и състоянието му, но с нейното познаване на града скоро щяла да знае всичко.