Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Тъй като имаше строго правило кавалерът да не се отделя от дамата си, особено през нощта, докато е обвързан с нея, с цел да се запази приятното чувство на принадлежност и да се избегнат евентуални недоразумения при разпределението на партньорите, компанията, след лека закуска от бисквити и вино, чай и шоколад, сервирана в един часа през нощта, се раздели по двойки, които се оттеглиха по стаите. Г-жа Коул беше приготвила за мен и кавалера ми специално легло, в което прекарахме нощта в несекващи наслаждения — бодри и ненаситни, готови да угаждаме на желанията си без край. Сутринта, след възстановителна закуска в леглото, той стана и като ме увери още веднъж в нежните си чувства, ме остави сладко да си доспя, а при събуждането си, докато бързах да се облека, преди г-жа Коул да е влязла, намерих в един от джобовете си портмоне с пари, които ми беше оставил незабелязано; тъкмо си мислех дали имам право да се възползвам от тях — свобода, каквато не бях очаквала, когато г-жа Коул влезе. Веднага й разказах за подаръка и й предложих естествено да си вземе какъвто дял пожелае, но тя ме увери, че джентълменът вече щедро я е възнаградил и в никакъв случай няма да поиска нито част от парите ми, дори и да я умолявам. Отказът й, каза тя, съвсем не е преструвка, така че аз се съгласих да задържа портмонето, а след това тя ми изнесе възхитителен урок по икономика с оглед на бъдещите ми постъпления от нови запознанства в този дом. После смени темата и се върна на удоволствията от предходната нощ и аз научих, без кой знае колко да се изненадам, тъй като вече бях започнала да вниквам в характера й, че тя е наблюдавала всяка сцена от удобно скришно място, определено специално за тази цел, което тя с готовност ми показа.

Едва бе свършила, когато малкото любовно ято от моите нови приятелки нахлу при нас, подновявайки милувките и похвалите. С удоволствие забелязах, че умората от упражненията през изтеклата нощ ни най-малко не се бе отразила върху лицата им — свежи и цъфтящи както винаги. По-късно научих от техните обяснения, че това се дължи на грижите и съветите на г-жа Коул — управителка, каквато рядко се среща. След това те слязоха, както обичайно, в магазина, а аз се оттеглих в стаята си.

Тук прекарах деня, заедно с едно от очарователните момичета, в приятни разговори до пет часа следобед, когато, внезапно обхваната от непреодолима сънливост, се изпънах на леглото и подремнах около час, както си бях облечена. Така ме намери моят кавалер, който, след като попитал за мен, бил насочен и ме открил. Влизайки в стаята ми и виждайки ме легнала сама, с лице, обърнато към стената, за да не ми блести светлината от прозореца, той без никак да се бави, направо смъкнал бричовете си за по-приятно докосване на голо и нежно задигайки фустите ми нагоре, си осигурил изглед изотзад към авенюто на удоволствието, откъдето, както съм лежала на една страна, съм изглеждала лесно достъпна за проникване. Лягайки внимателно до мене, той допрял топлите си бедра и корем плътно до мене и започнал да проправя път за инструмента си. Събудих се доста сепната отначало, но като видях кой е, понечих да се обърна с лице към него, а той ме целуна и пожела да остана в същото положение, само да повдигна горното си бедро и така, получил пряк достъп до желания отвор, скоро го изпълни целия. Удовлетворен и успокоен от близкия досег, той спря за момент, за да се наслади на гледката — уютната вдлъбнатина в задната част на бедрата ми, закътана между неговите бедра и корема му, двамата залепени един в друг като две лъжици, както се изрази той, после непослушният му питомник, станал нетърпелив от принудителния престой, го накара да пристъпи към действие, което и стана, съпътствано от ласки, целувки и други такива, докато завърши с течното доказателство от двете страни, че не сме се изтощили, или че поне бързо сме се възстановили от изпитанията на предходната нощ.

С този благороден и приятен младеж преживях прекрасни мигове. Той беше решил да ме задържи за себе си, поне за така наречения меден месец, но престоят му в Лондон се оказа по-кратък, баща му, който заемаше някакъв пост в Ирландия, внезапно го повика при себе си. Бях готова да го последвам, веднага щом се установи там, както самият той предложи, но нещата се развиха другояче: в Ирландия го запознали с подходяща партия за женитба — приятно на вид и заможно момиче — и той естествено избра по-мъдрото решение, но дори в този момент се погрижи за мен, изпращайки ми щедър подарък, който обаче не можа да компенсира загубата му и да намали искрената ми мъка по него.

Това събитие стана причина и за създаването на празно място в нашето малко общество и г-жа Коул, предвидлива и старателна както винаги, удвои усилията си да го запълни, като ми потърси, след като плановете й за разиграване на картата с мнимото ми моминство пропаднаха, някакво утешение за настоящето ми „вдовство“; трябваше само да се появи подходящият човек.

Но изглежда съдбата ми е била сама да си намирам, каквото търся, макар отскоро да бях на пазара.