Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Като разкопчах жартиерите му, той ми ги даде, за да го завържа с тях за краката на пейката — обстоятелство, необходимо не толкова, предполагам, против евентуалното му бягство, колкото като част от играта, правилата на която той сам си бе измислил.

Заведох го до пейката и, според правилата, го накарах насила да легне върху нея, което той се съгласи да направи, но не без да изиграе нежелание и колебание преди това, след което легна по корем и се кротна да го вържа, вързах хлабаво една ръка и един крак, подпъхнах пак ризата му високо над кръста, а бричовете му смъкнах до коленете и сега той лежеше с напълно разкрити задни части — гладки, розови и заоблени, издигащи се над две пълни бедра, готови да посрещнат мъчението.

Аз застанах над него, хванала един от прътите и следвайки напътствията му, го наложих десет пъти, без да спра, с възможно най-голямо старание и като вложих колкото сила имах в ръката си, гледайки как месестите полукълба потръпват всеки път, но той самият не показа по-голямо безпокойство, отколкото някой омар, хапан от бълха. Междувременно с тревога наблюдавах изненадващо жестоките следи, които останаха: всеки удар бе обелил кожата на тези бели възвишения и сега те бяха силно зачервени, някои от резките дори кървяха със ситни капчици, а по други се виждаха тънки парченца дърво, забити в кожата. Всъщност нямаше защо да се чудя, като се имаше предвид зеленината на клонките, силата на ударите и гладката опънатост на кожата върху тези чувствителни части.

Бях така трогната от жалната гледка, че от сърце съжалявах за предприетото и бях готова да се откажа, мислейки, че му стига толкова, но той ме замоли с нетърпение да продължа и аз го ударих още десет пъти, после седнах да си почина и да огледам кървавото дело. Накрая, претръпнала към гледката, най-вече поради неговото безразличие към страданието, продължих да го дисциплинирам през равни интервали, докато забелязах, че започва да върти и гърчи тялото си по начин, който ясно показваше, че причината не е болката, а ново и властно усещане; любопитна да узная какво е то, в една от почивките се доближих и се загледах в движенията на корема му срещу възглавницата отдолу, после погалих незасегната част от гърба му и пъхнах ръката си под бедрото му, където нещата бяха напреднали и то доста, защото инструментът му, който ми се бе сторил незабележим, или най-малкото незаслужаващ внимание, сега, благодарение на болката върху задните му части, бе достигнал огромен, дори плашещ ме размер и несравнима твърдост, а главата му пълнеше цялата ми шепа. И когато, извивайки се, докато се гърчеше, той откри пълна гледка към това чудовище, видях, че представлява нещо като кръгло бяло филе от най-крехко месо, което също като собственика си, бе набито и късо — повече дебело, отколкото дълго, но щом усети ръката ми там, той ме замоли още по-горещо бързо да продължа с бичуването, иначе никога няма да стигне до последния стадий на удоволствието.

Нямаше как, възобнових отново упражнението с пръчките, докато развалих три от прътите с навързани пръчки и тогава, след едно-две последни мощни извивания и няколко тежки въздишки, той се отпусна неподвижно и каза да спра, което веднага направих, после го развързах, все още смаяна от пасивната му сила и загледана в кожата на обезобразените му задни части, така гладки и бели преди това, а сега — резка до резка червено-виолетови белези, насинена плът, нарязани и кървящи следи до такава степен, че като стана, не можеше да върви, накратко — по-лошо, отколкото ако бе минал гол през шипков храсталак.

А върху възглавниците се бе изляло друго нещо, и неговият мързелан отново се бе скрил в закътаното си гнезденце, като че ли от срам не смееше да си покаже главата, която изглежда нищо друго не можеше да надигне, освен ивици, нашарени върху съседа й отзад, обречен на страдания заради капризите й.

ДЕВЕТА ЧАСТ

Моят джентълмен се облече и успокои, целуна ме и пак ме сложи да седна до него, а той самият седна внимателно на ръба на пейката, защото за него сега бе болезнено да се отпусне с цялата си тежест.

Той ми благодари за изключителното удоволствие, което съм му доставила и забелязвайки вероятно известни признаци на ужас по лицето ми в очакване на моя ред за наказание, ме увери, че няма да ми причини по-голяма болка, отколкото смятам, че мога да изтърпя и то само с мое съгласие, и че той напълно разбира и се съобразява с разликите в пола ни, както и с моята деликатност и неспособност да понасям болка. Насърчена по този начин и донякъде докачена на чест, защото много добре знаех, че г-жа Коул наблюдава всичко от тайното си скривалище, реших да се покажа достойна за изпитанието и да не трепна пред болката; сега вече не се безпокоях толкова за нараняването на кожата си, колкото да не му позволя да тържествува над слабостта ми.