Финансист

Невъзможно бе да се направи точен портрет и на Ейлийн Бътлър. Природата безспорно й бе дала ум, но тя самата не бе направила нищо, за да го усъвършенства; имаше и буен нрав, обуздаван донякъде от общоприетите норми и условности на обществото, който понякога обаче се изявяваше стихийно по доста очарователен начин. По това време тя беше само на осемнайсет години и бе твърде привлекателна за мъж с темперамента на Франк Каупъруд. В нея имаше нещо, което той не бе срещал досега, но за което бе мечтал — жизненост, заразяваща жизненост. Нито една жена или момиче сред тези, които познаваше, не притежаваше такава вродена сила. Буйната й червеникавозлатиста коса, по-скоро златиста с червеникав оттенък, падаше на къдрици върху челото й и се спускаше тежко към тила й. Имаше красив прав нос с малки ноздри и големи очи, които изразяваха нейната чувственост. Особено приятен за Каупъруд беше техният променлив цвят — от синьо към сиво и отново към синьо. Тоалетите й бяха прекалено пищни и отговаряха на нейната експанзивна натура. Те събуждаха представи за гривни, браслети за глезени, обици, атрибути на одалиски — каквито тя естествено не носеше. Години по-късно Ейлийн му довери, че е имала силно желание да си боядиса ноктите и дланите на ръцете с червена боя. Здрава и жизнена, тя проявяваше постоянен интерес към мъжете — към това, какво мислят за нея, сравнявайки я с другите жени.

Придаваше голямо значение на обстоятелството, че можеше да се разхожда с карети, да живее на Джирард Авеню, да посещава домове като дома на Каупъруд и на някои други познати; но дори на тази възраст тя разбираше, че тези неща не изчерпват смисъла на живота. Мнозина живееха и без тях.

Не можеше обаче да се освободи от властта на богатството и на привилегиите, които то й носеше. Когато свиреше на пианото, когато прекосяваше града с карета, когато се разхождаше или пък само стоеше пред огледалото, тя съзнаваше колко е хубава и обаятелна, какво впечатление прави на мъжете и каква Силна завист буди у жените. Когато виждаше бедни, плоскогръди, грозновати момичета, изпитваше жалост към тях. Видеше ли обаче момиче или жена, които дръзваха да се равняват с нея по красота или обществено положение, я обземаше необясним гняв. Случваше се да срещне момичета от добри семейства в скъпите магазини на Честнът Стрийт или по време на разходка с кон или с карета, които вирваха глава, за да й покажат, че са по-добре възпитани от нея и че го съзнават.

При тези срещи си разменяха предизвикателни погледи. Тя много искаше да влезе във висшето общество, макар че никак не я привличаха претенциозните, сладникави красавици, които имаха по-високо обществено положение от нея. Копнееше за истински мъж. От време на време се появяваха някои, които почти отговаряха на представата й за „истински мъж“ и й харесваха, но повечето от тях бяха политици или законодатели, познати на нейния баща, с ниско социално положение и скоро успяваха да я разочароват и да я отегчат. Баща й нямаше познати сред отбраното общество. Но мистър Каупъруд — колко силен, колко изискан, колко сдържан беше той. Ейлийн често поглеждаше към мисис Каупъруд и си мислеше колко ли е щастлива тя.

ГЛАВА XIV

Подемът на фирмата „Каупъруд и Ко“, последвал изключително успешната операция със заема, стана повод Франк да се свърже с един човек, който щеше да изиграе важна роля в живота му в морално, финансово и в много други отношения. Това беше новоизбраният градски ковчежник Джордж У. Стенър, марионетка в ръцете на другите хора, който независимо от този факт се издигна до важен пост по простата причина, че беше слабохарактерен. Преди да бъде избран за градски ковчежник, Стенър работеше като дребен застрахователен агент и комисионер по покупко-продажба на недвижими имоти. Той беше от хората — каквито впрочем се срещат с хиляди във всяко общество, — лишени от въображение, проницателност, деловитост и каквито и да било заложби. През целия си живот не беше изказал пито една нова и интересна мисъл просто защото не беше способен да мисли. Иначе не беше лош човек. Външно изглеждаше безличен, безинтересен, а това бе израз на душевната му същност. Имаше воднисти сиво-сини очи и рядка, пепеляворуса коса. Беше доста висок, над метър и деветдесет, широкоплещест, но не оставяше впечатление, че е строен, защото ходеше доста изгърбен, а коремът му леко се издаваше напред. Устата му също беше безизразна. Можеше да разговаря само за най-банални неща — като черпеше темите си от вестникарските, уличните и деловите клюки. Сред съседите си се ползваше с добро име. Смятаха го за честен и скромен човек, за какъвто се смяташе и той самият. Жена му и четирите му деца бяха така безлични, както биват обикновено жената и децата на подобни хора.