Финансист

И така Каупъруд бе поканен да посети канцеларията на Стенър. Когато се озова там, без да знае още, че зад тази работа стоят Моленхауър или Симпсън, Франк огледа тромавия, скулест простоват човек пред себе си без всякакъв интерес или симпатия и веднага разбра, че той има понятие от финанси толкова, колкото и едно дете. Да можеше да стане съветник на този човек, единственият му съветник през всичките четири години на мандата му!

— Добър ден, мистър Стенър — каза той меко и подкупващо, когато Стенър му подаде ръка. — Досега само съм слушал за вас и ми е много приятно да се запознаем.

Стенър надълго и нашироко обясни на Каупъруд в какво се състои затруднението му и запъвайки се, призна, че се бои дали ще успее да се справи с положението.

— Главната задача, доколкото разбирам, е в това тези сертификати да се продадат по номинала. Бих могъл да ги реализирам в различни количества и толкова често, колкото пожелаете. На първо време съм в състоя: ние да поема количеството, което е нужно, за да се погасят просрочени облигации в размер на двеста хиляди долара. Останалото — по-късно.

Каупъруд се чувствуваше като лекар, заел се да мери пулса на пациент, който съвсем не е болен, а само очаква да бъде успокоен и е готов да плати за това тлъст хонорар. Франк бе разгадал вече всички тайни на фондовата борса. Той знаеше, че ако заемът попадне в ръцете му — и то целият, — ако успее да запази в тайна факта, че действува от името на града, и ако Стенър му позволи да купува сертификати за амортизационния фонд като „бик“, а после да ги продава по висок курс, той ще успее да направи чудеса, колкото и голяма да е емисията. Трябваше обаче да го оставят да се разпорежда сам и да си наеме свои агенти. В главата му вече смътно зрееше план как да накара непредпазливите борсови агенти да продават сертификати, които не притежават — трябваше само да им внуши, че сертификатите се намират в ръцете на различни хора и че те винаги могат да купят от тях толкова, колкото пожелаят. После, когато се опомнят, щяха да разберат, че нищо не могат да купят, че всички сертификати са у него. Засега обаче не биваше да разкрива никому тайния си замисъл. Не, не, в никакъв случай. Първо щеше да повиши стойността на сертификатите до поминала и сетне щеше да започне да продава. От тази работа и той щеше да получи тлъст пай. Не беше трудно да се досети, че зад всичко това стоят някои видни политици, че зад гърба на Стенър се крият хора, далеч по-умни и по-високопоставени от него. Но какво от това? Колко хитро се бяха сетили да насочат Стенър към него. Навярно името му вече бе станало известно в политическите среди. А това значеше много.

— Всичко ми е ясно, мистър Стенър — каза Каупъруд, след като изслуша обясненията на ковчежника и го попита каква част от заема би искал да бъде реализирана през идващата година. — С готовност ще се заема с тази работа. Бих желал обаче да ми оставите ден-два, за да обмисля всичко.

— Разбира се, разбира се, мистър Каупъруд — отговори зарадван Стенър. — Много правилно. Няма защо да се бърза. Само ми съобщете, когато вземете решение как смятате да действате. Впрочем каква комисиона ще искате?

— На фондовата борса има строго определен размер на възнагражденията и ние, посредниците, сме длъжни да го спазваме. Той е четвърт процент от номиналната стойност на облигациите и сертификатите. Може да ми се наложи, разбира се, да извърша някои фиктивни продажби — това ще ви го обясня по-късно, — но за тях комисиона няма да искам, тъй като те ще останат тайна между вас и мен. Ще положа всички усилия да ви бъда полезен, мистър Стенър. Бъдете спокоен. Оставете ми само ден-два, за да обмисля всичко.

Те си стиснаха ръцете и се разделиха. Каупъруд беше доволен, че ще се залови с такава голяма сделка, а Стенър — че е намерил човек, на когото би могъл да разчита.

ГЛАВА XV