Финансист

Елсуърт показа на Каупъруд различни книги със скици на мебели, завеси, етажерки, скринове, еднокраки масички и пана с изящни интересни форми. Изброи му и разните видове дърво, употребявани за обзавеждане — палисандър, махагон, орех, английски дъб, клен „птиче око“, — и различните начини на орнаментирането им — например с изкуствена позлата, с инкрустации от малки дървени или метални късчета или пък с черупки от костенурки, наричани съответно „маркетри“ и „бул“. Поясни му какво майсторство е нужно за изработката на инкрустацията „бул“ и колко неподходяща е тя за местния климат, тъй като пластинките от бронз или късчетата от черупка на костенурка например се разширяват от горещината и влагата, след което се изкривяват и се пукат. Обясни му също колко трудно се произвеждат някои видове апретури и какви недостатъци имат. Накрая препоръча мебели с изкуствена позлата за салона, гобленно пано за гостната, френски ренесанс за столовата и библиотеката и клен „птиче око“ (на места оцветен в синьо, на места оставен в естествения си цвят), а също и мебели от орех с лека конструкция и с изящна дърворезба по тях за останалите стаи. Завесите, тапетите и килимите трябваше да хармонират, но не да съвпадат по тон с мебелите; а роялът и нотното шкафче в гостната, както и етажерките, шкафчетата и масичките в салона препоръчваше да бъдат от инкрустирано дърво в стил „бул“ или „маркетри“ — ако Франк е готов да заплати малко по-скъпо.

Елсуърт препоръча също роялът да бъде триъгълен по форма, тъй като четириъгълните прекалено били доскучали на хората с изтънчен вкус. Каупъруд го слушаше прехласнато. Той вече си представяше колко изискан, уютен и удобен ще бъде домът му. Ако възнамеряваше да окачи картини, те трябвало да бъдат монтирани в масивни позлатени рамки. Ако смятал да устрои цяла картинна галерия, можел да я подреди в библиотеката, а всекидневната, намираща се между библиотеката и гостната на втория етаж, да се ползва едновременно като библиотека и всекидневна. Така и направиха, но едва когато Франк истински се пристрасти към живописта.

По това време той започна да проявява жив интерес към предметите на изкуството — картини, бронзови статуетки и малки скулптури, които подреждаше до шкафчетата, масичките и етажерките. Пазарът на Филаделфия не беше особено богат на подобни ценни образци. Имаше доста домове с богати частни колекции, събирани при пътувания, но Франк още не се познаваше с отбраните семейства. По това време бяха прочути двама американски скулптори — Пауърс и Хосмър, и Франк си набави техни творби, но Елсуърт му каза, че това далеч не е последната дума в скулптурата и го посъветва да потърси нещо от старите майстори. След доста издирвания Франк успя да намери глава на Давид от Торвалдсен, която изключително много му хареса, и няколко пейзажа на Хънт, Съли и Харт, които до голяма степен отговаряха на неговите нови естетически разбирания.

Един дом несъмнено налага своя отпечатък върху собственика си. Ние си въобразяваме, че сме напълно независими от жилищата и вещите си, а всъщност ни свързва една тънка нишка, тъй че ние неизбежно се отразяваме в тях, а те в нас. Предаваме си взаимно своето достойнство, своята изтънченост, сила, красота и грозота, така както совалката се движи в етапа. Прекъснете нишката, отнемете от човека това, което му принадлежи по право, което е станало негова същност, и ще видите как той ще се превърне в една жалка фигура, в нещо като паяк без паяжина; той никога няма да бъде пак същият, ако не му бъде върнато отнетото.

Като гледаше как се въздига новата му къща, Каупъруд все повече се изпълваше с чувство за собствено достойнство, а неочакваното му запознанство с градския ковчежник сякаш широко отвори пред него врата към елисейските полета на успеха. През тези дни той се движеше из града в кола, теглена от двойка буйни дорести коне, по чиято лъскава козина и блестяща сбруя личеше, че за тях старателно се грижат коняр и кочияш. Елсуърт бе проектирал и вече строеше хубава конюшня на една малка уличка зад къщата, която щеше да се използва от двете семейства. Франк съобщи на Лилиан, че възнамерява да й купи една „виктория“ — тъй се наричаше модният по онова време нисък открит екипаж на четири колела, — щом се настанят в новия си дом и че тогава много по-често ще излизат. Щеше да се наложи и по-често да приемат гости, тъй като работата на Франк изискваше да си създаде по-широки обществени връзки. Заедно с Ана, сестра му, и братята му Джоузеф и Едуард щяха да ползват за приемите и двете къщи. Защо Ана да не сключи един блестящ брак например? Не би било лошо Джо и Ед също да се оженят изгодно, тъй като вече беше ясно, че едва ли ще смаят света с търговските си способности. Нямаше да им навреди, ако поне се опитаха.

— Как мислиш, дали ще ти бъде приятно? — попита Франк жена си, имайки предвид приемите, които възнамеряваше да устройва.

Лилиан се усмихна вяло.

— Предполагам — отвърна тя.

ГЛАВА XVI