Финансист

Скоро след споразумението между ковчежника Стенър и Каупъруд механизмът, чрез който трябваше да се осъществи техният политико-финансов план, бе задвижен. Сумата от двеста и десет хиляди долара, покрита от сертификати с шестпроцентова лихва и срок за погасяване от десет години, бе вписана за сметка на „Каупъруд и Ко“ в счетоводните книги на общината. Тогава Каупъруд след внимателен подбор на лицата и фирмите започна да предлага сертификатите на малки партиди на цена, по-висока от деветдесет долара, като в същото време се стараеше да внуши на клиентите, че влагат крайно изгодно капитала си. Курсът на сертификатите постепенно се покачваше, а Франк ги продаваше на все по-големи партиди, докато най-сетне, когато цената им стигна сто долара, всичките две хиляди сертификата на стойност двеста хиляди долара бяха разпродадени. Стенър беше доволен. Двеста сертификата, продадени за негова сметка по сто долара единия, му донесоха две хиляди долара печалба. Тази печалба беше придобита по незаконен, нечестен начин, но никакви угризения на съвестта не го измъчваха. Впрочем Стенър нямаше съвест. На него вече му се привиждаше едно щастливо бъдеще.

Трудно може напълно да се обясни каква външно незабележима, но в действителност огромна власт получи неочаквано в ръцете си Каупъруд след тази операция, като се има предвид, че беше едва двадесет и осем годишен и наближаваше двадесет и девет. Представете си един човек, надарен от природата с такива финансови способности, че така лесно да борави с огромни суми във вид на акции, сертификати, облигации и налични пари, както обикновените хора местят фигурите при игра на дама или шах. Или си представете един от онези големи, овладели вече всички тайни на шахматната игра майстори, каквито са описани в историята на шаха, които могат да седят с гръб към група противници, да играят срещу четиринадесет души едновременно, да обявяват всички ходове подред, да помнят местоположението на всички фигури върху всички дъски и винаги да печелят. Би било малко преувеличено, разбира се, да се каже, че по онова време Каупъруд бе такъв виртуоз в своята област, и все пак сравнението не е напълно неоснователно. Той интуитивно знаеше какво да направи с дадена сума — във вид на налични пари да я вложи на едно място, а като кредит и база за оборотни чекове — на много други места едновременно. Когато следваше точно това правило, действителната покупателна сила на първоначалната сума нарастваше десет, дванадесет пъти. Франк инстинктивно овладя основните правила на „натрупването“ на акции и „повишението“ на борсовите цени. Той знаеше с точност не само как ден след ден и година след година ще направлява покачването и понижението на курса на сертификатите от градския заем — ако успее, разбира се, да запази влиянието си над градския ковчежник, — но и как този заем ще му помогне да получи такива кредити от банките, за каквито досега не беше и мечтал. Банката на баща му първа щеше да се възползва от положението и да му разшири кредита. Местните политически ръководители и дейци — Моленхауър, Бътлър, Симпсън и други, — като видяха колко успешно Франк провежда операцията, започнаха също да спекулират с градския заем. Франк стана известен на Моленхауър и Симпсън, ако не лично, то поне по име, като човекът, който ще оправи работата с градския заем. Смяташе се, че Стенър е постъпил много умно, като се е обърнал към него. Според правилата на борсата сделките трябваше да се изравняват още същия ден или най-късно преди изтичането на следващия; а споразумението, което Каупъруд сключи с новия градски ковчежник, му даваше голяма свобода в това отношение. Той беше задължен до първо число от месеца — т.е. винаги имаше на разположение цели тридесет дена — да отчита всички сделки, свързани с пуснатия в обръщение дял от заема.