Читаем Финансист полностью

Една от наскоро прокараните линии — линията на Седемнайсета и Деветнайсета улица, минаваща на няколко преки от новия дом на Франк, особено привличаше интереса му. Понякога, когато беше закъснял или не му се търсеше друго превозно средство, Франк пътуваше по нея. Тя минаваше по две оживени улици с къщи от червени тухли и предстоеше да бъде удължена, когато градът нараснеше още. Засега не беше много дълга. Ако успееше да придобие тази линия например и да я слее с линиите на Бътлър, на Моленхауър или на Симпсън, тогава законодателното събрание може би щеше да даде разрешение за удължаването й. Франк дори мечтаеше за едно монополно сдружение между Бътлър, Моленхауър, Симпсън и него самия. Споразумееха ли се веднъж помежду си, можеха да постигнат всичко. Бътлър обаче не беше филантроп. За да започнеш преговори с него, трябва да държиш голяма примамка в ръцете си. Нужно е нещата да му се представят така, че той сам да се убеди колко целесъобразно би било създаването на подобно сдружение. Освен това Каупъруд работеше като посредник на Бътлър при покупката на акции от градските трамвайни линии и ако точно тази линия се окажеше толкова обещаваща, Бътлър би могъл да се запита защо не му е била предложена първо на него. Затова най-добре ще бъде, помисли си Франк, да изчака, докато линията действително стане негово притежание. В такъв случай нещата щяха да се променят. Тогава той би могъл да води преговорите на равна нога, от положението на състоятелен човек. И отново мислено си представи как цялата градска трамвайна мрежа се владее само от няколко души или още по-добре — само от него.

ГЛАВА XVII

Постепенно симпатията между Франк Каупъруд и Ейлийн Бътлър все повече се засилваше. Претрупан с работа, която непрестанно се разрастваше, той не можеше да й оказва нужното внимание, макар че през изтеклата година често я бе виждал. Тя беше навършила деветнайсет години и имаше вече собствени възгледи за нещата. Бе започнала да долавя разликата между добрия и лошия вкус — най-вече по отношение на къщите и обзавеждането им.

— Татко, защо продължаваме да живеем в този стар хамбар? — попита тя баща си една вечер, когато семейството бе седнало да се храни.

— Какво й е лошото на къщата искам да знам? — попита Бътлър. Седеше съвсем близо до масата, напъхал салфетката си под брадичката, както обичаше да прави, когато нямаше външни хора. — Не виждам никакъв недостатък. Ние с майка ти си живеем чудесно в нея.

— О, ужасна е, татко. Сам знаеш — обади се седемнайсетгодишната Нора, не по-малко умна от сестра си, но по-сдържана. — Пък и всички го казват. Погледни какви красиви къщи има навсякъде около нас.

— Всички! Всички! Кои са тези всички, искам да знам? — попита Бътлър шеговито, но и леко раздразнено. — Аз не съм кой да е, пък я харесвам. Който не я харесва, да не живее в нея. И кои са тези всички? Какво й е лошото искам да знам!

Въпросът за къщата бе повдиган много пъти досега; разговорът винаги протичаше по един и същи начин и Бътлър обикновено гледаше да го приключи, преди да се е разгневил, или изобщо не участваше в него, а само се усмихваше иронично по ирландски. Тази вечер обаче спорът се задълбочи.

— Ти знаеш, че е лоша, татко — възрази решително Ейлийн. — Излишно е да се гневиш. Къщата е стара и грозна. Мебелите също са овехтели. А онова пиано там е направо за изхвърляне. Повече не желая да свиря на него. Семейство Каупъруд…

— Стара ли? — кресна Бътлър; поради гнева, който той сам разпалваше у себе си, ирландският му акцент се засилваше. — Грозна и каза? Откъде си научила тези работи? Сигурно от твоя манастир. И кое тук е овехтяло? Покажи ми кое е овехтяло.

Той тъкмо се канеше да я попита какво е имала предвид, като е споменала семейство Каупъруд, но не успя, защото мисис Бътлър се намеси. Тя беше пълна жена, с широко лице, почти винаги усмихната, с типично ирландски сиви очи, позагубили блясъка си с годините, и с леко червеникава, започнала да посивява коса. На лявата си страна, точно до долната устна, имаше голяма мастна бучка.

— Деца! Деца! — (Тя причисляваше и мистър Бътлър към децата си, въпреки че той заемаше такова видно място сред търговските и политическите среди.) — Що се карате? Хайде, стига толкова. Подай доматите на баща си.

Когато се хранеха, обикновено им сервираше една прислужница ирландка, но въпреки това те си услужваха и сами. Ниско над масата се спускаше богато украсен полилей с шестнадесет газови горелки от бял порцелан, които хвърляха ярка светлина и имитираха свещи — още едно от нещата, които дразнеха Ейлийн.

— Мамо, колко пъти ще ти повтарям да не казваш „що“ — обади се укорително Нора, която много се дразнеше от просторечието на майка си. — Нали обеща, че ще внимаваш?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Точка опоры
Точка опоры

В книгу включены четвертая часть известной тетралогия М. С. Шагинян «Семья Ульяновых» — «Четыре урока у Ленина» и роман в двух книгах А. Л. Коптелова «Точка опоры» — выдающиеся произведения советской литературы, посвященные жизни и деятельности В. И. Ленина.Два наших современника, два советских писателя - Мариэтта Шагинян и Афанасий Коптелов,- выходцы из разных слоев общества, люди с различным трудовым и житейским опытом, пройдя большой и сложный путь идейно-эстетических исканий, обратились, каждый по-своему, к ленинской теме, посвятив ей свои основные книги. Эта тема, говорила М.Шагинян, "для того, кто однажды прикоснулся к ней, уже не уходит из нашей творческой работы, она становится как бы темой жизни". Замысел создания произведений о Ленине был продиктован для обоих художников самой действительностью. Вокруг шли уже невиданно новые, невиданно сложные социальные процессы. И на решающих рубежах истории открывалась современникам сила, ясность революционной мысли В.И.Ленина, энергия его созидательной деятельности.Афанасий Коптелов - автор нескольких романов, посвященных жизни и деятельности В.И.Ленина. Пафос романа "Точка опоры" - в изображении страстной, непримиримой борьбы Владимира Ильича Ленина за создание марксистской партии в России. Писатель с подлинно исследовательской глубиной изучил события, факты, письма, документы, связанные с биографией В.И.Ленина, его революционной деятельностью, и создал яркий образ великого вождя революции, продолжателя учения К.Маркса в новых исторических условиях. В романе убедительно и ярко показаны не только организующая роль В.И.Ленина в подготовке издания "Искры", не только его неустанные заботы о связи редакции с русским рабочим движением, но и работа Владимира Ильича над статьями для "Искры", над проектом Программы партии, над книгой "Что делать?".

Афанасий Лазаревич Коптелов , Виль Владимирович Липатов , Дмитрий Громов , Иван Чебан , Кэти Тайерс , Рустам Карапетьян

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Cтихи, поэзия / Проза / Советская классическая проза
Норвежский лес
Норвежский лес

…по вечерам я продавал пластинки. А в промежутках рассеянно наблюдал за публикой, проходившей перед витриной. Семьи, парочки, пьяные, якудзы, оживленные девицы в мини-юбках, парни с битницкими бородками, хостессы из баров и другие непонятные люди. Стоило поставить рок, как у магазина собрались хиппи и бездельники – некоторые пританцовывали, кто-то нюхал растворитель, кто-то просто сидел на асфальте. Я вообще перестал понимать, что к чему. «Что же это такое? – думал я. – Что все они хотят сказать?»…Роман классика современной японской литературы Харуки Мураками «Норвежский лес», принесший автору поистине всемирную известность.

Ларс Миттинг , Харуки Мураками

Зарубежная образовательная литература, зарубежная прикладная, научно-популярная литература / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза