Финансист

Ейлийн стисна нежно ръката му. Какъв смисъл има да спори с баща си? Нима едно пиано можеше да промени цялата къща, цялата семейна атмосфера? Въпреки това тя започна да свири Шуман, Шуберт, Офенбах, Шопен, а в това, време старият човек крачеше напред-назад, усмихнат и унесен в мисли. Ейлийн, която беше не само жизнерадостна, буйна и упорита, но и емоционална, изпълняваше някои от пиесите с верен усет и проникновение, но баща й не долавяше това. Той гледаше своята жизнена, омайно красива дъщеря и се питаше какво ли я чака. Сигурно някой богат млад човек ще се ожени за нея — някой представителен, богат млад човек с делови качества, — а той, баща й, ще й остави много пари.

За да ознаменуват преместването си в новите къщи, двете семейства Каупъруд се готвеха да устроят дневен прием, който вечерта ще продължи с бал. Приемът щеше да се състои в къщата на Франк, а балът — в къщата на баща му. Жилището на Хенри Каупъруд бе много по-обширно и по-внушително. Салонът за приеми, гостната, музикалната стая и зимната градина се намираха на първия етаж. Според проекта на Елсуърт тези стаи можеха да се превръщат в огромна зала, удобна за концерти, за танци и разходки на желаещите да се поразтъпчат — всъщност удобна за всякакъв вид забавления на голям брой гости. Още когато баща и син решиха да построят къщите си една до друга, възнамеряваха да ги ползват съвместно. Така и етапа. Част от прислугата им например — икономът, градинарят, перачката и камериерките — беше обща. Франк Каупъруд нае за децата си гувернантка. Всъщност нямаха иконом в истинския смисъл на думата. Тази служба се изпълняваше от личния слуга на Хенри Каупъруд. Той умееше да реже готовото месо на порции, ръководеше останалата прислуга и вършеше съответната работа и в двете къщи. Общата конюшня се обслужваше от един коняр и един кочияш. Когато имаше нужда от две карети едновременно, двамата ги караха. Този начин за поддържане на домакинствата беше и много удобен, и евтин.

Хората, които трябваше да бъдат поканени на приема, бяха много грижливо подбрани, тъй като бе особено важно да присъстват представители както на деловите среди, така и на по-отбраното общество. Бе решено, че за следобедния прием в къщата на Франк, естествено с преминаване и в къщата на баща му, ще бъдат поканени всички предвидени гости — семейства Тай, Стенър, Бътлър, Моленхауър, както и един по-отбран кръг, към който спадаха Артър Ривърс, мисис Сенека Дейвис, мисис и мистър Тренър Дрейк и някои от младите членове на семейства Дрексъл и Кларк, с които Франк се познаваше. Малко вероятно беше последните да благоволят да дойдат, но покани трябваше да им бъдат изпратени. За вечерта щяха да бъдат поканени по-избрани гости, но се налагаше кръгът им да бъде разширен и с познатите и приятелите на Ана, на мисис Каупъруд, на Едуард и Джоузеф и с още някои други, които Франк имаше предвид. Ето това бяха хората, които трябваше да бъдат поканени — елитът на обществото, най-отбраната младеж. И да бъдат увещани да дойдат — с молба, с внушение, ако трябва и с натиск.

Не беше възможно Бътлърови, и възрастните, и младите, особено младите, да не бъдат поканени и на следобедния прием, и на бала вечерта. Присъствието на стария Бътлър и жена му нямаше да бъде кой знае колко приятно на Каупъруд, но той харесваше Ейлийн. Знаеше, че Ана и мисис Франк Каупъруд не одобряваха Ейлийн. Когато се уточняваше списъкът на поканените, двете често говореха за това.

— Толкова е арогантна — каза Ана на снаха си, когато стигнаха до името на Ейлийн. — Много си въобразява, а никак не е изискана. Ами баща й! Ако имах такъв баща, не бих посмяла да се перча толкова.

Мисис Каупъруд, която седеше пред писалището в новия си будоар, вдигна вежди.

— Да, Ана, работата на Франк ме принуждава да общувам с тези хора, а на мен това никак не ми е приятно. Мисис Бътлър е голяма досадница. Добродушна е, но е съвсем невежа. А Ейлийн е невъзпитана. И доста нахална, бих казала. Идва и започва да свири на пианото, и то тъкмо когато Франк си е у дома. За мен това няма голямо значение, но съм сигурна, че на него му е досадно. Пиесите, които изпълнява, са толкова шумни. Никога не е изсвирила нещо нежно и деликатно.

— А на мен не ми харесва и начинът, по който се облича — присъедини се към мнението й Ана. — Дрехите й са прекалено крещящи. Онзи ден например я срещнах, когато караше сама каретата си. Боже мой, да беше я видяла само! С яркочервен жакет, като тези, които носят зуавите, обточен с черен галон, с тюрбан с огромно яркочервено перо и яркочервени панделки, дълги чак до кръста й. Представяш ли си я в каретата с това нещо на главата. Ами ръцете й! Хм, държеше ги толкова превзето. Беше ги разперила ей така — и тя показа точно как. — Беше надянала дълги жълти ръкавици, с едната ръка държеше юздите, а с другата — камшика. И този път както винаги караше бясно, а Уилям слугата едва се крепеше на крака зад нея. Жалко, че не я видя. Боже мой, боже мой, какво ли си въобразява! — Ана се изкиска подигравателно и с известно задоволство.