Финансист

— А на теб кой ти дава право да учиш майка си как да говори? — кресна Бътлър, вече силно разгневен от тази неочаквана и безпричинна проява на недоволство. — Майка ти говореше така още преди ти да се родиш, ако искаш да знаеш. Да не ви беше слугувала и робувала толкова, сега едва ли щяхте да имате такива изискани маниери, че да се големеете пред нея. И запомнете добре, по-свястна жена трудно може да се срещне днес. Разбра ли, безсрамнице такава!

— Мамо, чу ли го как ме нарече? — изхленчи Нора, като се притисна до майка си и се престори на уплашена и обидена.

— Еди, Еди! — смъмри кротко съпруга си мисис Бътлър. — Знаеш, че той не мисли така, Нора, миличка. Знаеш, нали?

Тя галеше по главата малката си дъщеря. Забележката, която Нора й бе направила за просторечивия й говор, ни най-малко не я бе засегнала.

Бътлър вече съжаляваше, че бе нарекъл дъщеря си безсрамница. Но тези деца — господи боже, — тези деца могат да те накарат да побеснееш! О, светии, не е ли къщата достатъчно добра и за тях?

— Не бива да се карате така на масата — забеляза Калъм, хубав младеж с черна гладка коса, старателно сресана на бретон, и с тънки, късо подстригани мустачки. Имаше малък чип нос и щръкнали уши, но това никак не го загрозяваше; на всичко отгоре беше и умен. Двамата с Оуен много добре виждаха, че къщата е стара и лошо подредена, но понеже баща им и майка им си я харесваха такава, каквато бе, от уважение към тях и за да не предизвикват семейни спорове, предпочитаха да си мълчат.

— Аз пък мисля, че е срамота да живеем в този стар хамбар, докато хора, далеч не така богати като нас, си строят големи и красиви жилища. Семейство Каупъруд … да, дори семейство Каупъруд …

— Хайде кажи, кажи, де! Какво имаш да кажеш за семейство Каупъруд? — попита Бътлър, като извърна широкото си почервеняло от гняв лице към Ейлийн, която седеше до него на масата.

— Дори те имат по-хубава къща от нашата, а той е само твой посредник.

— Семейство Каупъруд! Семейство Каупъруд! Не желая да чувам нищо повече за семейство Каупъруд! Нямам намерение от тях да вземам поука. Какво от това, че имат хубава къща? Аз пък държа на моята. В нея искам да живея. Прекарал съм живота си тук и тук оставам. А на теб, като не ти харесва, прави, каквото щеш. Напусни я, ако искаш. Но аз никъде другаде не отивам.

При тези семейни кавги, които възникваха по най-незначителни поводи, Бътлър имаше навик да размахва заканително ръце към жена си и децата си.

— Е и без да ме подканваш, много скоро ще се махна — отвърна Ейлийн. — Слава богу, че няма да остана да живея тук вечно.

Тя си представи за миг красивия салон за приеми, библиотеката, гостната и будоарите в новия дом на семейство Каупъруд, чието обзавеждане вече беше към своя край. Ана Каупъруд толкова много й бе разказвала. Представи си и триъгълния роял, боядисан в златно, розово и синьо. Защо и те да нямат такива вещи? Бяха много по-богати. Но баща й, към когото тя бе силно привързана, бе човек от старата школа. Хората с право го наричаха „недодялан ирландски търговец“. Какво от това, че беше богат? Тя силно се бунтуваше срещу тази несправедливост. Не можеше ли да бъде едновременно и богат, и с изискан вкус? Тогава биха могли… Но какъв смисъл имаше да негодува! Докато живееше при родителите си, нищо не можеше да се промени. Просто трябваше да чака. Единственото й спасение беше в женитбата — с подходящ мъж. Но за кого да се омъжи?

— Не започвайте кавгата отново — намеси се мисис Бътльр, непоколебима и твърда като самата съдба. Тя знаеше от какво се измъчва Ейлийн.

— И все пак защо да не си построим една хубава къща? — продължи да настоява Ейлийн.

— Или поне да пооправим тази — прошепна Нора на майка си.

— Шт! Престани! След време и това ще стане — отвърна мисис Бътлър ма Нора. — Трябва само да се изчака. Ще я обновим изцяло, ще видиш. А сега върви да си учиш уроците. Стига вече приказки.

Нора стана и излезе. Ейлийн се умълча. Какъв упорит и несговорчив човек беше баща й. Но можеше да бъде и много благ, когато пожелае. Тя се нацупи, за да го накара да й се извини.

— Хайде, стига — каза Бътлър, когато всички станаха от масата; дъщеря му очевидно му се сърдеше и той желаеше да я накара по някакъв начин да се одобрят. — Изсвири ми нещо на пианото, нещо хубаво. — Той харесваше гръмките бравурни пиеси, защото при тяхното изпълнение най-силно проличаваха дарбата и умението й, на които баща й всеки път се удивяваше. Ето за какво е нужно образованието — иначе как ще свири тези трудни неща с такава бързина и ловкост. — А новото пиано ще го имаш, когато пожелаеш. Иди и си го избери сама. На мен това ми се вижда доста хубаво, но щом ти не го харесваш, няма да те убеждавам.