Финансист

В девет гостите започнаха да пристигат, но сега тълпата беше съвсем различна — момичета в бледолилави, кремави, оранжево-розови и сребристосиви тоалети отмятаха дантелени шалове и широки наметки и ги подаваха на облечените в черни костюми мъже, които ги придружаваха. Откъм студената улица непрестанно долиташе шум от затръшващи се врати на карети, прииждаха все нови и нови гости. Мисис Каупъруд стоеше заедно със съпруга си и Ана при входа на приемната зала, а Джоузеф и Едуард Каупъруд и мистър Хенри Каупъруд се суетяха зад тях. Лилиан изглеждаше очарователна в тъмнорозовата си рокля с шлейф и с дълбоко четвъртито деколте, от което се показваше красива дантелена шемизетка. И лицето й, и фигурата й бяха все още хубави, но лицето вече не бе така свежо и гладко както преди години, когато Каупъруд я срещна за първи път. Ана Каупъруд не беше красива, но не можеше и да се каже, че е грозна. Беше дребна, мургава, с чип нос, с искрящи черни очи, а изразът на лицето й говореше за дързост, любопитство, интелигентност и за съжаление за известна склонност към клюкарство. Умееше да се облича. Въпреки мургавината й черната рокля, украсена с лъскави пайети, открояваше лицето й, както и червената роза в косите й. Ръцете и раменете й бяха гладки, бели и закръглени. Живите очи, дръзкото поведение и остроумните забележки допринасяха за създаването на илюзия за очарование, макар че, както тя самата казваше често, това не й бе от голяма полза. „Мъжете обичат жени с кукленска хубост.“

С нахлуващата тълпа от млади жени и мъже пристигнаха и Ейлийн и Нора. Ейлийн свали воала си от тънък черен бродиран тюл и черната си копринена наметка и ги подаде на брат си Оуен. На Нора й кавалерстваше Калъм, стегнат, изправен, усмихнат млад ирландец, по чийто вид личеше, че ще съумее да направи добра кариера. Нора беше облечена в момичешка къса, достигаща до глезените й рокля от бяла коприна на светлокафяви фигури; бухналият кринолин завършваше с волан от красива дантела, по която тук и там имаше мънички светлолилави фльонги. Широк светлолилав пояс пристягаше талията й, а в косите й бе втъкната розетка, направена от панделки в същия цвят. С искрящи от вълнение и очакване очи, тя изглеждаше много привлекателна.

Но зад нея вървеше сестра й в прекрасен тоалет от черен атлаз, обсипан със сребристочервеникави пайети, подобни на рибени люспи. Гладките й заоблени ръце бяха голи до раменете, корсажът й бе изрязан отпред и отзад толкова ниско, колкото й позволяваше нейното дръзко чувство за приличие. Природата я бе дарила с хубава стройна фигура — имаше добре развит бюст и леко изпъкнали бедра, но те не нарушаваха общата хармония на тялото й. И с този изрязан отпред и отзад във формата на триъгълник корсаж, с късата, елегантно набрана пола от черен тюл със сърмени нишки фигурата й изглеждаше съвършена. Широкото колие от черен шлифован кехлибар още повече подчертаваше изяществото и белотата на гладката й изваяна шия. А мъничката изкуствена черна бенка на скулата й подчертаваше естествения здрав, розов тен на лицето й. На фона на черния й тоалет още по-ярко изпъкваше необичайният червеникавозлатист цвят на косите й, които бяха изкусно разпилени над челото, а отзад бяха сплетени свободно на две дебели плитки, прибрани на тила й в украсена с пайети мрежа. Изписаните й с молив вежди бяха не по-малко ефектни от косата й. Може би външността й беше прекалено ярка за случая, но това не се дължеше на тоалета, а на бликащата й жизненост. Ейлийн знаеше, че умението да се държиш добре изисква да владееш своята физическа и духовна същност, но природата й налагаше да ги проявява с пълна сила.

— Лилиан! — Ана леко побутна с лакът снаха си. Чувствуваше се огорчена, че Ейлийн също бе облечена в черно и изглеждаше много по-добре и от двете.

— Виждам — отвърна Лилиан. — Ето че вече се върнахте — обърна се тя към Ейлийн. — Навън е много студено, нали?

— За мен това е без значение. Колко е приятно у вас.

Тя оглеждаше помещенията, на които мекото осветление придаваше още по-уютен вид, и тълпата от гости пред нея.

Нора заговори с Ана.

— Мислех си, че изобщо няма да успея да се напъхам в тази стара дрипа. — Тя имаше предвид роклята си. — Ейлийн не пожела да ми помогне, проклетницата!

Ейлийн се приближи към старата мисис Каупъруд и Франк, които стояха заедно. Тя изхлузи от ръката си черната атлазена лента, която придържаше шлейфа й, и с крак го отметна назад, за да пада свободно. Сякаш забравила за миг цялата си гордост, в очите й се появи умолителен израз като у породисто шотландско овчарско куче; през полуотворените й устни се виждаха равните й красиви зъби.

Каупъруд я разбра много точно, както би разбрал всяко породисто буйно животно.

— Не намирам думи да ви кажа колко сте красива — прошепна й той фамилиарно, сякаш между тях съществуваше някакво отдавнашно разбирателство. — Вие сте като огън и песен.