Финансист

Най-сетне стигна до роклята. Катлин нареди пред нея пет от най-новите, купени наскоро благодарение на щедростта на родителите й, които се стараеха да й доставят радост и да задоволяват суетата й. Първо се спря на една златистожълта копринена рокля, чийто шлейф бе украсен с приятно проблясващи гранатови мъниста, но я остави настрана. Благосклонно разгледа копринената рокля на черни и бели райета, които така се преливаха, че се получаваше много приятен сив цвят, но макар силно да се изкушаваше да я облече, накрая се отказа и от нея. За избор й оставаха още три — една с корсаж в светлокафяв цвят, с бяла копринена пола и връхна пола от светлокафяв тюл, една доста пищна от кремав атлаз и най-сетне — черната, обшита с пайети, на която Ейлийн реши да се спре. И все пак първо изпробва кремавата атлазена рокля и дълго се колеба дали да не облече нея, но тя някак не подхождаше на подведените й очи и изкуствената бенка. Тогава облече черната копринена рокля с лъскави сребристоалени пайети и — най-сетне! Тази! — развълнувано си помисли тя. Особено й допадна връхната пола от черен тюл със сребристи нишки, кокетно набрана около ханша. „Връхната пола“, която по това време тъкмо идваше на мода, макар и да не се възприемаше от по-консервативните дами, бе посрещната възторжено от Ейлийн. Шумоленето на черната коприна я изпълни с трепет, тя вирна глава и се огледа доволно. После Катлин пристегна още малко корсета й, Ейлийн надяна на ръката си лентата, която придържаше шлейфа, и отново се огледа. Нещо липсваше. О, да! Ами шията! Какво да сложи? Червените корали? Не, не са подходящи. Огърлицата от перли? И тя няма да подхожда. Имаше едно колие от малки камеи, монтирани върху сребро, подарък от майка й, и едно друго — от брилянти, което бе заела от майка си, по и двете не подхождаха за случая. Най-сетне си спомни за колието от черен кехлибар, което не ценеше много, и ахна от удоволствие. Стоеше й прекрасно. Нежната й гладка брадичка изведнъж грейна над него. Поглади шията си със задоволство, после поиска да й подадат черната дантелена пелеринка, дългата наметка от черна коприна с червена подплата — и беше готова.

Когато влезе в балната зала, остана очарована. Беше пълно с интересни млади мъже и жени, не липсваха и поклонници. Най-самоуверените и настойчивите сред тях доловиха у това момиче някакъв неудържим порив към живота и веднага се струпаха около него като гладни мухи върху буркан с мед.

Книжката й за танци бързо се попълваше и Ейлийн изведнъж се сети, че почти не остава място за мистър Каупъруд, ако той пожелае да танцува с нея.

Докато посрещаше последните гости, Каупъруд си мислеше колко деликатна и необяснима е връзката между двата пола в живота. Да, двата пола! Никак не беше сигурен, че някакъв закон ги ръководи. В сравнение с Ейлийн Бътлър жена му сега му се виждаше доста повяхнала и възрастна, а колко ли по-възрастна щеше да изглежда след още десет години, докато той самият…

— Да, Елсуърт направи две хубави къщи, по-хубави, отколкото очаквахме. — Франк разговаряше с младия Стикер Хенри Хейл Сандърсън. — Имаше преимуществото да обединява две в една. Мисля, че намери особено сполучливо решение за моята, малката, при ограниченото пространство, върху което трябваше да бъде изградена. Баща ми има предимството, че неговата е по-голяма. Често се шегувам с него, казвам му, че архитектът е пристроил за мен едно крило към голямата къща.

Баща му и няколко негови стари приятели се бяха оттеглили в столовата на големия дом, доволни, че са избягали от шумната тълпа. Франк обаче беше задължен, пък и желаеше да стои при гостите. Дали ще е уместно да танцува с Ейлийн? Жена му не обичаше много танците, но все пак трябваше да танцува с нея поне веднъж. Мисис Сенека Дейвис му се усмихна, усмихна му се и Ейлийн. Боже мой, какво момиче! Какво прекрасно момиче!

— Книжката ви за танци сигурно е препълнена. Мога ли да видя?

Той бе застанал пред нея и тя му подаде малката книжка със синя ивица по краищата и златен монограм. Оркестърът вече свиреше. Танците скоро щяха да започнат. Покрай стените и зад декоративните палми бяха наредени изящни позлатени столчета.

Той я погледна в очите, в тези живи, пламенни, искрящи от жажда за живот очи.

— Да, да, наистина е препълнена. Чакайте да видя пак. Девети, десети, единайсети. Е, това стига. Едва ли те ми се танцува повече. Трябва да ви е приятно, че сте така търсена.

— Не съм сигурна за номер три. Мисля, че има грешка. Мога да го запазя за вас, ако желаете.

Ейлийн излъга.

— Не държите ли на партньора си?

При тези думи бузите на Франк леко се зачервиха.

— Не.

И нейните бузи пламнаха.

— Добре. Ще ви потърся, когато го обявят. Много сте мила. Боя се от вас.

Погледна я спокойно, но многозначително и се отдалечи. Ейлийн дишаше ускорено. Трудно се диша понякога в такова топло помещение.