Финансист

Каупъруд по рождение беше и умен, и подчертан егоист, но неговият егоизъм се съчетаваше с благороден и демократичен дух. Често сме склонни да мислим, че егоизмът и интелектът са тясно свързани с изкуствата. Финансовата дейност също е изкуство. Тя е достъпна на най-ловките сред умните и егоистите. Каупъруд беше роден финансист. Вместо за сметка на материалните си интереси да се отдава на празни размишления за творенията на природата, за тяхната красота и сложно устройство, той бе намерил благодарение на острия си и пъргав ум един успешен и щастлив за него начин да се радва интелектуално и емоционално на красотата на живота, без това да пречи на постоянните му финансови занимания. И когато мислеше за жените и за морала, така неотделими от красотата, щастието, стремежа за пълнокръвен и достоен живот, той започваше вече да се съмнява, че освен необходимостта да се поддържа организираното общество в сегашната му форма, идеята „един живот — една любов“ има някакво друго сериозно основание. Как беше станало така, че толкова много хора бяха стигнали единодушно до убеждението, че щом се ожениш за една жена, трябва да й останеш верен до смъртта си? Той не можеше да си го обясни. Не беше от хората, които ще хвърлят сили да вникнат в тънкостите на Дарвиновата теория за еволюцията, около която по онова време се вдигаше много шум в чужбина, или да търсят в историята любопитни примери, свързани с този въпрос. Нямаше излишно време. Случаите на несполучливо съчетание на обстоятелства и темпераменти, които бе наблюдавал, му бяха достатъчни, за да разбере колко несъстоятелна е тази идея. Хората не оставаха верни един на друг до смъртта, а хилядите, които го правеха, го правеха против желанието си. Някои благодарение на съобразителността и находчивостта си или на благоприятния случай успяват да оправят семейните и обществените си несполуки, докато други поради глупост, непредвидливост, бедност и липса на обаяние не могат да се измъкнат от блатото на отчаянието. Те са принудени поради зла участ или поради липса на душевна сила и предприемчивост да се пържат в маслото на собствената си окаяност или да се отърват от жалкото си земно съществование — което при други обстоятелства би могло да бъде приятно и красиво — с помощта на въжето, ножа, куршума или чашата с отрова.

„И аз на негово място бих искал да умра“, помисли си Каупъруд, когато веднъж прочете за някакъв беден човек, който, прикован от болест, бе живял дванайсет години сам в една малка стаичка, наглеждан само от една стара и навярно немощна прислужница. С една губерка, пробола сърцето му, той бе сложил край на земните си мъки. „По дяволите такъв живот! Защо дванайсет години? Защо не на втората или на третата?“

Ето още един очевиден пример, един от многото, който потвърждаваше, че решението трябва да се търси в силата, душевната и физическата сила. Да, колосите на търговията и финансите можеха да вършат каквото си искат в тоя живот — и го вършеха. Франк бе имал пълната възможност да се убеди в това, и то неведнъж. Но още по-лошото беше, че дребните пазители на така наречените закон и морал — вестниците, проповедниците, полицията и най-вече лицемерните моралисти, които тъй гръмко осъждаха злото, когато го срещнеха у беззащитните, замлъкваха уплашени пред корупцията във висшите кръгове. Осмеляваха се да надигнат глас едва когато някой от колосите случайно рухнеше и вече нищо не ги заплашваше. О, небеса! Елате тогава да ги чуете! Какво биене на тъпани! Какъв порой от високопарни фарисейски думи! „Тичай, народе, тичай да видиш и да се увериш как се наказва грехът и на най-високопоставените!“ На Франк му ставаше смешно. Какво лицемерие! Каква фалшива праведност! Но така е устроен светът и не е негова работа да го оправя. Да си приказват каквото искат. За него беше важно да стане богат и да затвърди положението си, да си създаде име на добродетелен и почтен човек, в което никой да не се съмнява. Можеше да постигне това със сила, с ум. А той ги имаше. „Моите интереси над всичко“ — беше неговият девиз и той би могъл да бъде изписан върху герба, който Франк би си измислил, за да заяви правата си на интелектуално и социално благородство.